Ани Костова: Пазете жената в себе си

За каква професия мечтаехте като дете?
Когато бях дете, мечтаех за какво ли не – за ролкови кънки, за пътешествия, за три месеца почивка на морето... не и за работа. Дори малко завиждах на баба, че е пенсионер и има много свободно време, а аз ходех на алианс. Но на въпроса “каква искаш да станеш когато пораснеш” дълго време отговарях, че искам да бъда детска учителка и ветеринарен лекар. Все исках да имам повече от една професия и мисля, че го постигнах.

Какви са професионалните Ви амбиции днес?
Днес ще се радвам, ако списание .net (www.netmag-bg.com), чиито главен редактор съм в момента, започне да се харесва и приема от читателите поне толкова добре, колкото в родината си – Великобритания.

Как преминава един Ваш ден?
Повечето ми дни преминават върху колелото и пред монитора. Работната седмица преминава по-бързо, отколкото ми се иска.

Колко часа прекарвате пред компютъра?
Твърде много, рядко по-малко от десет.

Имате свой блог – как решихте да го създадете и за кого го пишете?
Преди няколко години исках да имам собствен сайт в мрежата, където да мога да качвам снимки на нещата, които рисувам или правя от глина, хартия и текстил. Заедно със съпруга ми искахме да имаме свое място, където да разказваме за приключенията и пътешествията ни с колело. Блогът(www.molif.com) ми дава възможността да получавам бърза обратна връзка чрез коментарите, затова го харесвам. Пиша за себе си, но и за приятелите и съмишлениците, с които нямам достатъчно време да общувам на живо.

Имала ли сте трудни моменти, произхождащи от това, че сте жена, или напротив, това Ви помага?
И двете – и ми помага, и понякога ми пречи. Но мисля, че същото се отнася и за мъжете.

С какво от своя жизнен път се гордеете най-много?
С преодоляването на част от страховете си.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Някой беше казал, че в спокойни времена се отглеждат таланти, а в тежки времена се каляват характери. Зависи коя е жената, къде живее и какво прави. Всяко време ражда своите герои и своите предатели.

За какво мечтаете?
За свободно време, пътешествия и къща, пълна с деца.

Какво послание бихте отправили към българките?
Усмихвайте се. Искрено, женствено, нежно. Усмихвайте се повече, особено, когато няма повод. Пазете жената в себе си.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Оранжево. Една песен? Само една – трудно. Но да речем, в момента – Don’t Worry, Be Happy на Bobby McFerrin. Вкус – сърцевината на бонбон Lindor. Място – Иракли – каквото беше и каквото остава завинаги в спомените ми. Също и Рила – Седемте езера.