Антонина Стойнова: С музиката всичко е по-красиво

За каква професия мечтаехте като дете?
Сигурно е смешно, но като дете исках да стана космонавт. В краен случай летец. Тогава преди 20 и повече години смятахме, че овладяването на космоса ще се случи с много по-бързи темпове. И едва ли не ще прекараме старините си на някоя друга планета. “Една одисея в космоса през 2001” на Артър Кларк изглеждаше почти като предсказание. Вече сме 2008 и нищо подобно няма.

Какви са професионалните Ви амбиции днес?
Бих искала това, което правя да стигне до колкото се може повече хора. Общуването в Интернет е на път да измести реалното, затова нека го направим по-човешко и по-смислено.

Как преминава един Ваш ден?
Не са еднакви и това ми харесва. Нямам стереотип на деня. Но много от времето съм на компютъра. И като във всяко модерно семейство – почти нищожно време отделям за домакинство.

Мястото на Интернет във Вашия живот?
Мислила съм си и се страхувам, че ако един ден настъпи някаква глобална катастрофа и бъдем лишени от Интернет, компютри и въобще всякакви средства за комуникация ще останем съвсем сами. Няма да можем да се намерим в мрежата, не си знаем адресите и ще се изгубим завинаги. И сега е “катастрофа” ако токът спре за час, а ако въобще няма… Всъщност в своята хилядолетна история човечеството ползва електроенергия само от малко повече от век.

А любима песен, албум или изпълнител / композитор?
Въобще не искам да съм оригинална, но много ми харесва 8-ма симфония на Шуберт – Недовършена. И Рамщайн, Линкин Парк, Найт Уиш, Ал Жеро, Майкъл Франк, Жобим и трябва да спра, защото аз самата не виждам края на този списък.

Според вас може ли музиката да промени света?
Не, за съжаление. Просто музиката е начин да живеем по-красиво.

Имала ли сте трудни моменти, произхождащи от това че сте жена или напротив, това Ви помага?
Интересно ми е как биха отговорили на подобен въпрос, ако го зададете към мъж, негър, албинос, дете, хомосексуален, инвалид, азиатец и т. н. Всички сме просто и най-вече хора. В този смисъл трудните моменти са въобще пред всеки от нас и жените сме само и просто половината от човечеството.

Изкушена ли сте и от други изкуства?
Изкушена – не. Понякога пленена – да.

С какво от своя жизнен път се гордеете най-много?
Ами аз за съжаление никога не съм извършвала нещо изключително или геройско в живота си. Нямам златни медали, фирми, не съм създала някакъв шедьовър. Веднъж, преди години, на едно шосе към Плевен, успях да накарам двама пътни полицаи да слушат Бах., през нощта на една бензиностанция. Беше им за първи път, поискаха още… И така близо два часа.

За какво мечтаете?
Мечтите са неосъществени желания. В мечтите си ние сме такива, каквито искаме да бъдем и в свят, какъвто искаме да бъде. Мечтая да станем достатъчно богата държава, в която да има пари за лечението на всички болни деца.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
По-скоро мисъл: “Няма попътен вятър за този, който за никъде не плава”.