Савина Атанасова: Да бъдем по-толерантни на пътя

Савина Атанасова е млада, амбициозна и с изключително активна гражданска позиция жена. Тя е изключително слънчев човек и споделя, че любимите хора я зареждат и стимулират да твори и да реализира идеите си по нестандартен начин. Обича да общува с всякакви хора, защото от всеки има какво да научиш.
Неотдавна тя спечели награда в конкурса на Европейската комисия „Стани посланик на Европейската харта за пътна безопасност”. В своето есе тя се фокусира върху проблемите, които срещат на пътя възрастните хора и хората с увреждания и акцентува на възможностите да им се помогне. Специално за Аз жената тя споделя своите виждания за това, как да бъдем по-толерантни на пътя и как да възпитаме децата си в това.  Савина в момента работи като PR&BTL мениджър в рекламна агенция JNL+, освен това активно сътрудничи и на неправителствената младежка организация „Отворена младеж”, чиято основна цел е стимулиране развитието и гражданската позиция на младите в обществото. 

За каква професия мечтаехте като дете?
Едва ли като малка съм знаела, че това, което най-много ми харесва е да пиша, но имах въображение и постоянно в главата ми хрумваха разни идеи. Превъплъщавах се в различни роли, едно от любимите ми неща беше да организирам концерти вкъщи. Разбира се, импровизирани, невинни по своему, защото дрехите на мама и баба за така наречените „представления”, винаги бяха големи и смешни, но на мен така ми харесваха. А пък домашната вип публика така се радваше…

Спечелихте в конкурс на Европейската комисия „Стани посланик на Европейската харта за пътна безопасност” бихте ли разказали по подробно на нашите читатели?
Това е една прекрасна инициатива на Европейската комисия, която има за цел да привлече гражданското общество в посока на подобряване европейските пътища и редуцирането броя на пътните инциденти. Когато разбрах за конкурса „Стани посланик на Европейската харта”, не се поколебах да участвам. Трябваше да се напише кратко есе, описвайки минала или предстояща инициатива във връзка с безопасността по пътищата. Избрах тема, засягаща възрастните и хората в неравностойно положение, защото реално те са групата, която изпитва най-много затруднения. Те се нуждаят от нас, от човещината ни, от протегнатата ни ръка.
Като представител на неправителствена организация „Отворена младеж”, а и като гражданин аз исках да взема отношение. Съвсем скоро предстоят инициативи на организацията, които са свързани именно с пътната безопасност и чрез тях ще се осъществят много от нашите идеи в тази посока.
Относно резултатите – спечелилите са 20 души от 14 европейски държави, сред над 600 кандидата. Имахме възможността да изберем един от девет европейски града, където да прекараме уикенд за двама. И аз избрах Болоня. Едно невероятно красиво и очарователно място!

Какви са Вашите идеи за оптимизиране на предвижването ни по пътните артерии на Европа?
Може би на първо място трябва да се обърне внимание на младите шофьори и на тяхната отговорност на пътя. Необходимо е провеждането на повече образователни инициативи и акции, засягащи въпроси като употребата на алкохол, психоактивни вещества по време на шофиране, превишаване на скоростта. Разбира се важна е пътната инфраструктура, но според мен личната отговорност и правилното поведение на пътя е от най-съществено значение.

Как да предпазим децата си по пътищата?
Освен в училище, където се провеждат часове за правилата на движение, преди всичко родителите трябва да създават навици и да разясняват на децата си. Добре е да носят светлоотразителни знаци, да внимават на пътя, да бъдат отговорни и възпитани, да помагат на възрастни хора при пресичане на платното. Хубаво ще е от малки да се научат да спазват правилата, тогава струва ми се, когато пораснат същите тези деца ще бъдат едни добри шофьори.

Какви са Вашите препоръки за облекчаване на придвижването на хората в неравностойно положение?
На първо място хората в неравностойно положение се нуждаят от нашата подкрепа и помощ. Необходимо е разработването на цялостна програма за облекчаване на тяхното предвижване, да се подсигурява специализиран транспорт с необходимите помощни съоръжения, да се отговаря на техните запитвания и нужди, защото наскоро гледах документален филм с наш гражданин, който трябва да отиде на лекар, но поради заетост на определената за помощни нужди кола, той е принуден да чака. А докога и какво?! Отново не се знае заради нашите неясни, непредвидени и в повечето случаи объркващи предприети мерки.

Какви са Вашите наблюдения как се справят по света със задръстванията по пътищата и замърсяването?
Специално в Болоня движението е много добре организирано. Сравнително спокоен град е, а пътниците в нашия градския транспорт просто само могат да им завиждат. Идват на минутата по разписание, чисти, с врати за качване и други за слизане. Болоня е по-малък град, но съм била в някои от по-големите европейски градове, трафикът е много по-натоварен, но пък присъства толерантност на пътя. Може би оттам трябва да тръгнем, да бъдем по-толерантни, да оптимизираме пътното движение и редуцираме инцидентите.

Какво ви впечатли най-много от пътуването?
Впечатли ме карнавалът! По времето, когато бях там, имаше средновековен карнавал в центъра на града. Беше забавно и ентусиазиращо. Впечатлиха ме типичните улички, носещи дъха на нещо романтично и красиво. Впечатли ме Базиликата на свети Лука! Впечатли ме една улица с картини на различни автори, всеки със собствен уникален стил. Както и характерните за града магазинчета и различни видове кафе, най-вече капучиното. Но най-хубавото беше, че всичко това споделих с човека до мен…

Любима рецепта?
Харесвам да експериментирам, особено със салатите.
Любимата е под надслов „От нищо нещо” Но много добре ми се получава руло „Стефани”, поне другите така казват.

Любим цвят?
Червен и черен.
Любимо място?
Онова, което ме кара да се чувствам заредена…и да се усмихвам.., спомняйки си за него след това…
Любима песен?
Имам много любими, но една е особено специална за мен “Hoy” на Глория Естефан.Тя също ме зарежда.

Какво ще пожелаете на читателите на електронното издание Аз жената?
Първо искам да благодаря за Вашата покана! На всички читатели на електронното списание Аз жената – пожелавам да са отговорни, (и не само на пътя!), но и не дотам сериозни, в онзи тежък смисъл на думата..., да вярват в себе си, но да не забравят кои са, да се усмихват, но само от сърце. И най-вече да са здрави и готови за предизвикателства и много красиви неща!