Кое е най-трудното в управлението на едно училище, в частност училище по изкуствата?
Много е трудно да се справиш с тежката администрация, защото с всяка измината година се увеличава бумащината. Например тази година беше много тежко да се справим не със самите матури, колкото с цялата бумащина, хиляди документи се изискваха и аз се чудя как са се провеждали някога матурите, когато не е имало компютри и ксерокс. Отпечатахме тонове хартия от интернет за всевъзможни справки. Кипи някакъв процес, който отстрани ако погледнеш, се питаш: „Кому е нужно това? Защо трябва да бъде така?” Съпровождаха ни полицейски коли, като че ли някой ще ни нападне или ние ще продадем тестовете. Това действително много ни натовари и ни отклони от пряката ни педагогическа работа с децата. Някак се измества ценността към някакви формални неща, а не към всекидневието, защото трудът на педагога е ежеминутен.
В какво се състои смисълът в работата на един учител?
Работата на учителя е в ситуацията, в екип, с хора. Ето това е трудното. А не да се мисли, както беше при стачката: „Дали работят 8 часа? Дали са достатъчно натоварени?” Това измества смисълът на тази професия. А смисълът е, ако си класен, наистина да опознаеш всички свои деца – техните родители, да ги виждаш в контекста на тяхното семейство, на социална и психологическа среда, за да може наистина да си полезен педагог и да помогнеш това дете да се развие. Това изисква време, посвещаване. Учителската професия изисква посвещаване, а не да се броят колко часа работят.
Ако искаме да съществува стародавната форма и да има учител - човешкият фактор, който детето да израсне като човек и да може да комуникира. Ако избираме формата – да има училище и учител – тогава обществото много ясно трябва да формулира образът му – какъв трябва да бъде той и каква е неговата задача. Неговата задача е наистина да спасява душите на тези деца и това нещо не се изчислява с часове. Той е реално денонощно с тези деца.
Какво според Вас е общественото мнение за учителя?
За мен е обидно, че образът в обществото на учителя е много силно унизен и окарикатурен. Реално няма визия за новия учител, за новата функция на учителя в едно технологизирано общество. Какво трябва да прави той? Учителят трябва да търси човешкото, което да премине в нов етап. Точно той трябва да има много време, за да може да чете, за да се чувства важен, ценен в това общество, защото това също ще го мотивира. Първото, което казваме на децата, когато дойдат в това училище е: "Вие имате мисия, вашият талант е мисия, божия искрица и трябва да го развиете и то в контекста на общочовешкото благо". Талантът на всеки човек е общочовешко благо, а талантът на всеки българин е национално благо.
Как родителят да познае дали детето му има дарба за изкуство?
Родителите на малки деца, които в час по математика вместо да решават задачи, рисуват – ето това е лакмусът да се разбере, че са за нашето училище по изкуствата и изобщо за художествените гимназии.
Как преминава един Ваш ден?
Доста напрегнато, хаотично и почти никога така, както съм го планирала. Това е така, защото се работи с много и различни хора - от различни възрасти, професии, манталитет и защото постоянно възникват нови и нови ситуации в които трябва да се реагира на място и в момента. Често се чувствам сякаш съм въжеиграч без обезопасяващо въже.
Трудно ли е да си жена днес?
Днес пък и всякога е било особено трудно да си човек. Добър човек! Основната трудност е в липсата на трудности. Само преди 30 години, например, за да се обадиш по телефона трябваше да отидеш до някой поща и някоя телефонистка със слушалки и специфичен глас да крещи нервно -"Ало, Мездра!"... Прекалените удобства ни разглезват и понижават имунитета ни към трудностите. Останалото, което е свързано с пола се преекспонира и профанизира. Точно поради това излишно се заостря и вниманието към хомосексуалността - едно стародавно като самия свят явление. Аз не съм феминистка, но изобщо не смятам, че ако бях мъж щях да мисля другояче, обаче животът ми сигурно щеше да е различен.
Кое считате за Ваш най-голям успех?
Аз, за съжаление, съм човек, който по природа е склонен към патетика, но мисля, че той още не се е състоял, а това ми дава смисъл да продължавам. Опитвам се да се радвам на малките ежедневни победи и най-вече на успехите на талантливите деца в училището и успехите на двете ми дъщери. Като директор на училище смятам, че изграждането на добър екип е първостепенна задача, но екипът винаги е в едно крехко равновесие и никога не е завършен. Другото важно, е създаването на специфичен духовен климат и творческа атмосфера в училището и мисля че в Националната художествена гимназия такъв климат съществува.
Вашият поздрав към българските жени?
Бих им пожелала да се вглеждат повече в душите на децата си, а бих поздравила българските учители, които са безименните герои - "вградените моми" в сградата на нашето време.
Още за Мария Ландова: