Десислава Белева: Няма такова нещо “боклук”

Десислава Белева е адвокат, живее в Пловдив, майка е на две деца, – момиче на 6 и момче на 4 години.
Живяла е две години в Канада, и отношението на хората там към екологията я е убедило, че това е нещо наистина важно. Тя беше така любезна да даде това интервю за az-jenata.bg.

За каква професия мечтаехте като дете?
Мечтаех да съм балерина, стюардеса, гимнастичка и актриса. В различни периоди, разбира се. Накрая станах адвокат, но не съжалявам.

А какви са професионалните Ви амбиции днес?
Нямам професионални амбиции.

Как и кога започнахте да работите по еко-каузи?
Когато осъзнах, че работата не е всичко, след като се появиха децата ми и като ми остана малко време, за да напиша за личния си избор в Горичка и Аз жената. Това беше преди около две години. И до тогава съм правила много неща, защото съм живяла две години в Канада, а там хората работят по проблема много отдавна и спазването на правилата за разделно събиране на отпадъците е задължително, но сега правя много повече. Най-хубавото е, че ми доставя удоволствие, носи ми удовлетворение и е едно от малкото неща, които истински ме радват в този живот.

Основни съвети, които бихте дала на българските жени, за да е животът им по-еко?
Далеч съм от мисълта да давам съвети, но вярвам, че жените, благодарение на своята интуиция могат по-добре да се ориентират за това кое е правилно и кое не. Отделно от това, на мен ми е чужда идеята за модерния “еко лайф стайл”. От друга страна дълбоко вярвам, че една от основните причини у нас да не се наложат съвременните практики за устойчиво развитие е липсата на достъпна и масова информация. Ето например, в Пловдив сложиха жълтите контейнери, така – изведнъж. Никой една дума не каза, нито преди, нито след това за какво иде реч. Как не бива вътре да се изхвърлят битови отпадъци, как трябва да се смачкват пластмасовите бутилки и другите опаковки, за да не заемат много място. Просто така – действие, без идея. Аз, естествено много им се зарадвах, но трябваше хубавичко да се наведа, за да прочета какво е написано на гърба им и да науча, че вътре може да се изхвърли и стария тостер. Болно ми е като гледам как тези контейнери горят, изчезват или биват напълнени с други мръсотии. Май ще трябва да организираме някоя информационна кампания с доброволци от квартала. Всъщност това е идея – ще поработя и върху нея, защото знам, че хората изхвърлят там, не за друго, а защото не са информирани.
Така че, дами, Следвайте своята интуиция и се информирайте за всичко. От това зависи бъдещето на нашите деца! (Ами не се сдържах и дадох съвет.)

Кои са основните еко-предизвикателства на днешния ден според Вас?
Да осъзнаем, че сме изправени пред сериозен проблем в глобален мащаб и да започнем активно да работим за преодоляването му. Така ще има смисъл...

Мисли ли се в България вече еко? А действа ли се в тази посока?
Да, но ми се струва, че понякога корпоративните интереси надделяват над наистина зелените идеи. Има много и различни инициативи и от общините и от държавата, но не са достатъчни. Смятам, че основна е ролята на хората. Те трябва да изискват, те трябва да са по-активни, защото всеки гласува и с портфейла си. Не бива да се мълчи, колкото повече споделени идеи – толкова по-голям шанс да се сбъднат мечтите ни за чист свят. Не на последно място е и ролята на медиите, защото хората им вярват.

На какво бихте искала да научите децата си?
Да са добри и почтени хора, да различават доброто от злото и да знаят, че няма такова нещо “боклук”. Вчера в детската градина на децата ми ни връчиха една награда от ЕкоКомпост, за участието ни в националния конкурс за озеленяване и беше много приятно и забавно. Там показах на децата обелки от картофи и ги попитах – “Това боклук ли е?”. Те отговориха “Да-а-а”. А аз им отговорих “Сега ще ви науча на едно вълшебство, при което от боклука може да стане нещо полезно...” И така събирахме сухи листа, клонки, тревички. Беше много забавно... Надявам се, че децата научиха нещо. Ние родителите им – също.

Най-голямото Ви постижение?
Не мога да давам оценка за постиженията си, но силно се надявам да не се проваля като родител.

Пожелание към нашите читателки?
Бъдете здрави!

* * *

Импровизиран конкурс за лого на екологични торбички
Идея за компостиране
Какво правя аз