Капка Касабова познаваме като поетеса, а наскоро излезе и романът й “Улица без име”, който разказва за близкото ни минало в един личен и емоционален поглед. За това как се пише днес, какъв е животът ни и какви трябва да са по принцип жените говорим с Капка Касабова в това интервю специално за читателките на Az-jenata.bg.
\nЗа каква професия мечтаехте като дете?
Исках да бъда моряк, за да пътувам по света.
Какви са професионалните Ви амбиции днес?
Да продължавам да пиша добре и все по-добре на теми, които ме вълнуват: нищо повече и нищо по-малко.
Какво Ви провокира да я напишете? Колко време работихте по нея?
Преди две години ми се наложи да пропътувам страната, за да подготвя и напиша нов пътеводител за България за англоезични туристи. Пътуването ми продължи 6 седмици, през които преоткрих детството си и настоящето на страната. Именно от това пътуване – географско и психологическо – се роди идеята за “Улица без име”.
Има ли все пак неща от детството Ви и миналото Ви в България, за които не разказвате в книгата?
Естествено – иначе книгата щеше да бъде точно толкова голяма и тежка като “По следите на изгубеното време” на Пруст. По-скоро се постарах да създам една достоверна и атмосферна импресия за онова време, базирана върху някои основни моменти и сцени.
Най-яркият спомен от детството Ви?
Ваканциите с баба и дядо в Балчик и с родителите ми на южното черноморие. Ските. Началното ми училище в “Младост” 3, но това е спомен, който е не толкова ярък, колкото досаден, тъй като беше сиво ежедневие. Всичко това, разбира се, ще намерите в първата част на книгата, далеч по-образно описано!
Как виждате България днес?
На този въпрос съм отговорила по-пълно във втората част на книгата. На моменти с тъга и разочарование, в други моменти с приятна изненада. И винаги с надежда, тъй като съм оптимист по природа.
Геройство ли е да си жена в днешно време?
Зависи как го правиш и с какво се бориш. Някои жени според мен го дават по диагоналната система и гледат да си уредят животеца чрез някой мъж, без да си дават зор на нищо – т. е. действат на принципа на паразита. Други се борят геройски с материята и правят нещо смислено със себе си и живота си. За мен борбените, независими, упорити, и малко ексцентрични жени винаги са били пример за подражание. Но парадоксално, на такива жени им е по-трудно да си намерят мъж в живота. Както е казала американската журналистка Марта Гелхорнт, когато се развела с Хемингуей: “не желая да бъда биографична бележка в живота на някой велик мъж.”
Аз наскоро се разделих с приятеля ми от 5 години, драстична и шокираща раздяла. И ей богу, като не можа да прояви постоянство спрямо мен, той се обрече да остане биографична бележка в моя живот.
За какво мечтаете?
Това е прекрасен въпрос, който трябва да си задаваме по-често. Мечтая като стана на 70 години, да продължавам да пиша. Мечтая да намеря отново истинска любов, и да видя всички интересни места по света. И да живея в хубава къща един ден, с голяма кухня и изглед към някоя планина.
Какво послание бихте отправили към българките?
Да не карат по диагоналната система и да разчитат първо на себе си.
Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Жълтото, защото е слънчево.
Malena canta el tango, стара аржентинска песен на Анибал Тройло – опитвам се да я свиря на акордеон.
Козе кисело мляко.
Буенос Айрес.
Снимка: Галина Йотова, в. Всичко за жената
Капка Касабова: По следите на нашето колективно соц и пост-соц минало – Интервю в Kafene.bg