Блондинките Цвети и Елена: Българките прекалихме с еманципацията

Имате ли въпроси, които редовно задавате?
Цвети: Най-често питаме "Кой си ти?" и това е много забавно. Винаги сме ги питали това.
Ели: Това е задължително, да и винаги ги питаме "Имаш ли си гадже в момента?". Това много ни вълнува.
Ц: Понякога питаме "Ти наистина ли си гей?!"
Е: Но само при някои (смеят се).

Добре, значи, разкажете ни вие кои сте?
Е: Труден въпрос, повече няма да го задаваме! Аз се казвам Елена, на 26 години съм, не се притеснявам да го кажа. Водеща съм на предаването Блондинките по радио Фреш, всеки следобед между 3 и 6. В професионален план е това. В личен - много неизчерпаема тема. Само ще кажа, че нищо не е постоянно, защото съм зодия Близнаци, нищо не е сигурно при мен.
Ц: Същото като нея, само че се казвам Цвети, зодия Водолей. В личен план няма нищо постоянно.

Имате ли си гаджета?
Ц: Имаме си.
Е: Налага ни се ...
Ц: По едно време си имахме много.
Е: Но от известно време сме по-постоянни. Ето нещо, в което сме постоянни!
Ц: Откакто започвахме да водим Блондинките се спряхме на едно място! Започнахме да работим повече. Нашите слушатели може да им се струва, че е много лесно, много забавно. Но всъщност зад предаването стои една голяма подготовка. За да изглежда нещо забавно и непринудено трябва да си го подготвил добре.

Колко време готвите предаване?
Е: Ние сме в ефир 4 часа и много хора си мислят, че това ни е и работното време и е много лесно и приятно да работи 4 часа на ден. Но работата започва от сутринта, търсим в Интернет, търсим теми, подготвяме въпросите ...
Ц: Държим да сме актуални, не можем да пропуснем важните неща. Търсим гости, каним ги.
Е: Трудна работа ...

Как се намерихте двете и как се сработихте?
Е: В началото не се харесвахме. Работехме в радиото, но не бяхме в предаване още.
Ц: Всъщност, тя беше нещастно влюбена в един актьор и започнахме така някак си да си споделяме чисто по женски, да кроим планове как да го хванем в капана на Елена ...
Е: ... което означава как да го поканим в радиото на интервю.
Ц: В крайна сметка се докопахме до него, но установихме, че няма химия между тях, т.е. тя не го хареса на живо и така започнахме, сприятелихме се, тя ме научи как да се запознавам с мъже по Интернет ... и в един момент решихме, че трябва да обясним на нашите слушателки какво е Европейски съюз, но така, че да ни разберат "по блондински". От там тръгна една блондинска тридневка, в която ние много се бяхме подготвили на чист човешки език какво е Европейски съюз. Оказа се, че сме имали много висок рейтинг и ни предложиха да водим двете. Тогава това и искахме!
Е: Първоначално бяхме само в петък. След това станахме всеки ден.
Ц: Което почерни нашите дни - трябва да работим всеки ден.

Е, все пак е и забавно, запазили сте забавното, нали?!
Е: О, да!
Ц: Не може иначе.
Е: Едва ли има друга по-забавна работа!

Трябва ли задължително една жена да е блондинка, да има големи устни, голям бюст, за да я харесват мъжете?
Е: Ние сме правили едно импровизирано допитване в нашето шоу и сме питали - блондинка, брюнетка, големи или малки гърди. И повечето отговори като че бяха - "Да, много харесваме русите жени, с големи гърди, ама за една нощ", а ако трябва да си вземе вече за жена ще избере тъмно момиче, по-скромно, да не се набива на очи - това са мъжете!
Ц: Да, това са мъжете! Но блондинките определено се забелязват повече от останалите!

Вашите идеали за мъж?!
Ц: Абсолютно се различават! Толкова се радвам, че харесваме различни мъже, иначе щяхме да се скараме! Ние с нея няма за какво да се скараме!
Е: О, да!
Ц: Аз харесвам по-мъжкари, дори леко груби, тип "мачо", интелигентни, с чувство за хумор - идеала на всяка блондинка! Като в интерес на истината не държа толкова на чувството за хумор, предпочитам да е по-спокоен, уравновесен, да се чувстваш сигурно с него, да не си нащрек.
Е: Аз тотално не харесвам тип мачовци, т.е. мускули, демонстративно и аругантно поведение. Такива мъже изобщо не ги забелязвам и много ме дразнят! Метросексуален не е точното определение, но харесвам мъже, които са по-нежни, с по-изчистени черти. Вчера установих, че имам едно ново изискване - задължително е да може да танцува! Може да е малко старомодно - повечето мъже са станали големи дървета! Хич не им се танцува, но за мен идеалният мъж ще може много добре да танцува.

Трябва ли да е романтичен - да подарява рози, да чете поезия?
Е: Хубаво би било!
Ц: Не! Мъж да ми чете поезия!
Е: Е, може да напише песен! Аз си мечтая някой да ми напише любовно писмо, такова старомодно, много хубаво!
Ц: Да, "мила моля, златна, сребърна и кадифена" ... ! Предпочитам аз да съм по изненадите! А той да се трогва от моите изненади. Това за мен е романтиката. За мен романтичен мъж е този, които след като направиш нещо за него да може да го оцени, а не да го отмине с лека ръка.
Е: Има мъже, които оценяват много неща, но в желанието си да запазят мъжкото в себе си решават да си слагат маската на недостъпен.
Ц: При нас "момчетата не плачат" не върви, трябва да реват от време на време!

Има ли значение дебелината на портфейла?
Ц: Има! За блондинките със сигурност има! Но портфейлът е важен доколкото самочувствието у мъжете се гради и от това какви пари изкарват и какво работят.
Е: Аз никога не съм била крайно меркантилна, макар напоследък да забелязвам, че хубавите неща ми харесват и е добре да имаш някакъв лукс около себе си, но за мен партньорите трябва да бъдат поне равнопоставени, в случая - да имат сходни доходи. Иначе той се чувства зле. Отивате на заведение или да не те заведе на едно кино. Когато има разминаване - не е добре.
Ц: Не е хубаво жената да е по-лъскавата, по-богата и по-успешна и да мачка мъжа до себе си. Има мъже, които се съгласяват на това, но те си намират любовници.

Еманципирана ли е българската жена?
Ц: Прекалено много! Тази еманципация ми идва в повече!
Е: Обикновените жени, тези, които не виждаме ежедневно по телевизията, се справят сами - носят си сами торбите, карат си сами колите, гледат си сами децата. проблемът е, че в медиите се налага образът на тези златотърсачки, "сотаджийки", които чакат да се появи някой, който да им осигури всичко и голяма част от мъжете започват да търсят такива жени и се получава едно масово производство на кукли Барби, които  седят по цял ден в кафенетата ...
Ц: ... и тези кукли Барби в един момент стават на 30 години и виждат, че вече никой не ги иска - те няма какво да предложат и няма какво да направят и се получава един вътрешен конфликт. Но общо взето ние българките се прецакахме с тази еманципация! Трябва да върнем крачка назад, пак да ръководим нещата, но по по-тихия начин!
Е: Най-добрият вариант е жената да бъде независима! Ако мъжът й й изневери тя да не се чувства длъжна да е с него само заради колата и апартамента, но в същото време да разчита повече на човека до себе си. Ако станеш прекалено независим - става сложно.

Вашето послание към нашите читателки?
Ц: Моля те, не бъди глупава!
Е: Жените нямат нужда от пожелания! Все по-често срещам все по-интересни и все по-успешни жени - така че да продължават в същия дух! И да не се задоволяват да са с мъже, които не го заслужават!

* * *

Блондинките разказват – видео поглед