Марияна Лазарова: Справедливо е да се заплаща за музиката

Госпожа Марияна Лазарова е Изпълнителен директор на Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители – “ПРОФОН”. Представяме Ви Марияна като жена и майка в специално интервю за Az-jenata.bg.

За каква професия мечтаехте като дете?
Когато бях дете, имах свободата да играя на воля и да обикалям града без придружител. Родителите ми не са ме ограничавали нито в реалния живот, нито в мечтите. Бях послушно и меланхолично дете, обичах много да чета книги. Страшно харесвах професията на кинорежисьора. Мечтаех да измислям света отново и отново... Като се замисля за онези години, още усещам мириса на морето, соления вятър в косите си и чувам приглушените гласове на приятелите си... В моя “полуизмислен” свят се чувствах сигурна и спокойна. Пред мен беше всичко, което можеше да ми се случи. Тогава и през ум не ми минаваше, че един ден ще стана изпълнителен директор и ще се натоваря с големи и скучни отговорности. В този смисъл, мога да кажа, че мечтите ми не са се сбъднали и ми остават много недовършени неща...

Какви са професионалните Ви амбиции днес?
Никога не съм била напориста или агресивна, но съм много амбициозна, когато става дума за личното ми развитие. Вярвам, че сме на земята, за да се усъвършенстваме, да ставаме все по-добри. В тази посока са и стремежите ми. Мисля, че донякъде съм късметлийка, защото заниманията ми с интелектуална собственост се оказаха пресечната точка на интересите ми към правото и киноизкуството. Работата ми носи удоволствие и се забавлявам.

Спазват ли се авторските права у нас? И как Вие в ПРОФОН ги защитавате?
У нас има близо десетгодишна традиция да не се спазват правата. Нашите сънародници са скептични към всичко, което е фикция и не може да се материализира в обективна форма. Затова за права се плаща трудно и с нежелание. Преодоляването на този предразсъдък не е лесно, дори и сега, когато сме част от голямото европейско семейство.
Хората все още не могат да разберат, че зачитането на правата е правилното и интелигентно поведение, защото е “гот” да ползваш оригинала и да се радваш на доброто качество. Това е признак на културен и модерен стил на живот, на личен избор. В този смисъл ПРОФОН помага на ползвателите да направят правилния избор като установява правилата. Вече може да се каже, че в България е изграден и работи на демократични принципи моделът на колективно управление на сродни права. Членовете на дружеството са равнопоставени и нито един каталог не е привилегирован или фаворизиран. В същото време, в процеса на лицензиране, ползвателите от един и същи тип се третират по еднакъв начин и договарянето на възнаграждението се индивидуализира в зависимост от спецификата на всеки. ПРОФОН е организация, която се развива бързо и оперира в съответствие с професионални и международни стандарти. Основната ни мисия е да популяризираме идеята, че е справедливо да се заплаща за музиката.

Предизвикателство ли е общуването с музиканти?
От една страна е интересно, защото това са талантливи хора, “цветни”, целунати от Бога. От друга страна е натоварващо, особено когато се налага да си говориш с тях за бизнес. Голяма част от артистите- изпълнители не са информирани правилно за правата си. В гилдията им витаят слухове и странни митове. Разговорите за документиране и доказване на правата са скучни и отегчителни за някои от тях. Изпълнителите, които са и продуценти са по-ориентирани и реагират адекватно. Във всички случаи обаче е удоволствие да контактуваш със силни и ярки индивидуалности.

Как преминава един Ваш ден?
Денят започва с кафе. За мен пиенето на кафе е специален ритуал. Момент на зареждане с позитивна енергия, на общуване и на “тънко пилеене на времето между пръстите”. В тези мигове най-осезателно усещам неясната тъга от изплъзващото се настояще и илюзорността на видимите неща. От там насетне, програмата ми обикновено е много динамична и организирана. Вярвам, че дисциплината е в основата на всички малки и големи успехи. Старая се да бъда точна, но..., е, никой не е съвършен...

Мястото на музиката във Вашия живот?
За мен музиката е универсален език, който не се нуждае от преводач. Едва ли мога да си представя живот без емоция и чувственост.

От коя музика сте най-изкушена?
Джаз в събота вечер. Дрезгавият глас на Луис Армстронг и стенещ саксофон. Безкрайни импровизации на падащ дъжд, или плач на китове. За мен няма друга музика, която така силно да изразява свободата и стремежа към непостижимото.

А любима песен, албум или изпълнител/композитор?
Много са... от фугите на Йохан Себастиан Бах до госпълите на Махалия Джексън и рок-оперите на Андрю Лойд Уебър.

Според вас може ли музиката да промени света?
Да. Музиката може да променя хората, а те със сигурност могат да променят света.

Имала ли сте трудни моменти, произхождащи от това, че сте жена, или напротив, това Ви помага?
Не се чувствам онеправдана за това, че съм жена. Фройдистките комплекси от “завист към пениса” не занимават съзнанието ми. Силата на жената не е в това да използва женствеността за постигане на целите си, а да създава живот.

Изкушена ли сте и от други изкуства?
Киноманка съм. Започнах като абсолютно “всеяден” кинолюбител, но сега се занимавам професионално с киноизкуство като ст. преподавател във факултет “Екранни изкуства” към НАТФИЗ. Освен упражнения по филмова критика, водя и специализиран курс за договори и авторски права в областта на аудиовизията. Студентите проявяват интерес, тъй като им се дава възможност да се убедят в практическата приложимост на знанията си.

С какво от своя жизнен път се гордеете най-много?
С това, че съм майка на Георг.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Не разчитайте на мен да развявам знамето на феминизма. Харесва ми да съм жена, да се чувствам секси и обичана.

За какво мечтаете?
Да обиколя света наяве. Твърде дълго пътешествах във въображението си.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да не са много послушни момичета. Да взимат по-смели решения за живота си.

А специално към авторите, изпълнителите, композиторите от музикалния бранш?
Дружествата за колективно управление – това сте Вие! Подкрепяйте ни и заедно ще бъдем по-силни!

Любим цвят?
Белият, защото е синтез на всички цветове.
Песен?
“The Logical Song” на Supertramp.
Вкус?
Сладко.
Място?
В къщи.

* * *

Интервю с Марияна Лазарова има и в Kafene.bg.