Уляна Чан: Искам да съм доказателство, че може да има баланс между семейство и професия

Много можем да говорим за Уляна Чан. Зад крехката и външност и едва 24 години се крие една успешна, красива, млада жена, която не спира да мечтае, и която със сигурност ще продължи да изненадва българската публика, а някой ден и международната със своите изяви. Възпитаничка на НАТФИЗ, закалила професионализма си в редиците на БТВ, редом с известния рапър Спенс, няколко роли в театъра, почитателка на динамичния начин на живот, хубавото кино и храна, и още много неща, типични за една съвременна  жена – да всичко това е Уляна. От скоро нейните фенове могат да я видят в новата постановка в ДТ „Сълза и смях“, където ние от Аз-жената я издебнахме и и зададохме няколко блиц въпроса, специално за вас. Пожелаваме ви приятно четене, а на Уляна много любов, успех и щастие:)!

За каква професия мечтаехте като дете?
Ще бъде клише ако кажа, че от малка искам да стана актриса, не е така. Като всяко дете всеки ден си променях желанието исках да стана: балерина, продавачка, стюардеса и какво ли още не.

Водеща, актриса, модел. Толкова млада, а вече реализирала се успешно в професионалното поприще? Каква е следващата ви стъпка? За какво мечтаете?
Мечтая да мога да съчетая успешно кариерата със семейството, постоянно чуваме за преуспели и известни хора, но все нещастни в личен план, аз искам да съм доказателство за това, че може да има баланс между двете.
Следващата ми стъпка е напред и нагоре...

Натфиз – изпитание, удоволствие, съдба?
НАТФИЗ-период от живота ми, за който никога няма да съжалявам, школа.

Как минава един ваш ден?
Събуждам се до мъжа на живота ми, след това тичам по задачи и вечер ми е любимата част-Relax

По какъв начин обичате да релаксирате?
Различно, понякога релаксирам с книжка в ръка, понякога с хубаво филмче, а напоследък, гледам в далечината и си мечтая...

Коя е любимата ви театрална постановка? В коя пиеса бихте желали да изиграете главната роля?
Трудно ми е да кажа, може би още не съм гледала или  не съм прочела пиесата за която да кажа:”Ето, това е !!!” Иначе много ми се иска да играя в някоя истинска любовна, сърцераздирателна история, в мен има толкова много неща които искат да излязат и да се проявят...стига да имам шанса.

Кой е любимия ви актьор/актриса?
Всеки, който успее да ме грабне с някоя гениална роля може да ми стане любим, но най-най любим си нямам, менят се.

Имате ли планове за участие в киното?
Аз имам желание, а дали някой режисьор има планове за мен, все още не знам.

Вие започнахте своето участие в пиесата „Следобедни игри“от този сезон. Бихте ли ни разказали интересни факти от кухнята? Какво се промени след вашето идване там? Трудно ли влезнахте в образа на малко дете?
Интересни факти - ами всички ние май все още сме си деца или поне често се държим като такива. Не знам какво е било преди аз да вляза в екипа, но относно промени - се промени моето отношение към колегите ми. Преди не ги познавах толкова добре и бях малко дистанцирана, но вече сме си близки приятели. Искам да им благодаря, че ме приеха  и ме накараха да се почувствам като част от цялото. Искам да разсея мита, че класовете на проф.Танковска и проф. Данаилов не се понасят, не е вярно.
Беше ми трудничко в началото да вляза в образа на Каролина - 4 год. момиченце, беше голямо предизвикателство за мен. Режисьорът ни – Боян Иванов все ми казваше  да не се държа като жена, а да променя начина си на мислене – хубавото е , че целта ни е не да имитираме деца, а да мислим и действаме като деца. Публиката ще прецени дали сме успели да го направим.

Какво мислите за българската театрална сцена?
На хората им е по – лесно да критикуват, но аз съм оптимистка и предпочитам да вярвам , че българската театрална сцена ще продължи да се развива. Професорът ми Стефан Данаилов ни е разказвал за годините, когато публиката в салона е наброявала по-малко хора, от актьорите на сцената, но въпреки всичко изкуството не е замряло, а продължава да живее. В момента играем на пълни салони и за нас е удоволствие да чуваме „жуженето” на хората преди началото на представление.
 
Смятате ли, че българите все още се интересуват от театър? Какво бихте им казали за да ги окуражите да посещават повече представления?
Да, интересуват се! Много мои приятели постоянно ме питат кога да дойдат да ме гледат, на кои други постановки да отидат. Има интерес и от млади и от възрастни, няма граница за театъра, той е магия, която те омайва. Прозвуча много поетично, но е факт, че в това наше ежедневие имаме нужда от миг отделяне от реалността.
Хора, ходете на театър и душата има нужда от храна!!!

„Следобедни игри“ е психологическа драма, натоварва ли ви участието в постановката?
Не бих определила представлението като психологическа драма, а по скоро като истинска детска игра, която има неочакван край. Не само, че не ме натоварва, а ме кара да се чувствам необременена от „проблемите на възрастните”. Децата си имат своя логика за нещата, много гениална и проста.
 
Какво смятате за частното продуценство в театъра? Смятате ли, че „Следобедни игри“ ще бъде успешен пример в тази насока и други ще последват примера на България Арт Груп?
Възхищавам се от смелостта на продуцента на България Арт Груп, той е един изключителен човек, който се бори срещу вятърни мелници, но ние сме с него. Вярвам в успеха на начинанието му . Слав трябва да служи за пример, защото е толкова млад и същевременно амбициозен. Много е трудно да успееш по честен начин, но не е невъзможно. Дано се появят и други като него. Не е тайна, че театъра не може да съществува само с талант, трябват и пари.  Така, че спонсори, не се услушвайте, а действайте...:)
Вярвам, че проекта «Следобедни игри» ще успее, но наистина имаме нужда от подкрепата на публиката.

Какви са следващите планове на компанията?
Доколкото знам, освен вече съществуващите театрални школи, ще има и музикални, а има проект и за развиване и в други сфери на изкуствата.
Успех!!!

Повече за спектакъла "Следобедни игри"