Жени Пирянкова: Нека бъдем майсторите на нашето утре

За каква професия мечтаехте като дете?
Не знам, нямам спомен за какво съм си мечтала като малка, само знам че винаги съм искала да работя с деца. Така станах майка на три деца, а през 2002 се стигна и до отварянето на Монтесори детска градина в ЮАР.

С какво се занимавате в момента?
Работя по осъществяването на една моя мечта - да отворя Монтесори детска градина тук в България, такава каквато е позната по цял свят, каквато имахме в чужбина.

Кога за пръв път се запознахте с методиката на Монтесори?
Започнах да търся детска градина за сина ми–Камен. Попаднах случайно на името Монтесори, заинтересувах се, попрочетох и изпробвах едно от упражненията от действителността с детето. Дадох му да пресипва с лъжица боб от една купичка в друга. Той беше само година и половина, с това упражнение обикновенно започват деца от две години нагоре. Близо два часа детето пресипва бобчетата без да му омръзне, без да се отегчи. „Това работи.”, казах си.

С какво Ви заинтригува тя?
Тя откри пред мен тайната на това как децата възприемат и откриват света. Научи ме как ние възрастните да ги разбираме и общуваме с тях. Методът сам по себе си е уникален, но без истински да се посветиш и да следваш принципите на Мария Монтесори залегнали в него той си остава само един уникален метод.

Това за Вас само работа ли е или удоволствие?
Удоволствието е работата с децата. Работата е всичко което прави удоволствието възможно. След онзи опит със сина ми и купичките боб с радост бих могла да кажа, че последователността ми и пълното ми отдаване на това, което върша, ме възнаградиха с много щастливи мигове.
   
Разкажете ни малко повече за спецификата и предимствата на метода?
Да започна със спецификата: В центъра е детето, с неговите нужди, желания интереси. Обстановката в класната стая представлява реалността в умален вариант: няма разделяне по възраст – всички деца от 3 до 6 години са в една група, по-големите помагат на по-малките. Учителят не е учител в познатия ни смисъл, а наблюдател, който разбирайки стремежа на детето се учи как да му помогне за де се справи само. Предимствата – индивидуален подход. Изграждане на чувство за самоувереност, самоуважение и уважение към другите, за ред и дисциплина. И за да не звучи като празнословие да илюстрирам: детето само избира заниманието си работи с него докато има желание, като през това време то уважава труда на другите и се старае да не ги притеснява, игрите се връщат обратно на мястото им, а в случай на нужда мястото където се е занимавало се почиства и подрежда. То се  учи на обноски, на навици и умения от най-ранна възраст, под формата на игра а те му остават за цял живот.

Позната ли е тя в България?
Мисля,че в средите на образователи и не голяма част родители методът е познат на теория, а практическото му приложение е предимно като терапия за деца с увреждания. Така както методът се прилага по цял свят, а именно като една завидно добра алтернатива на традиционното обучение, в България сега се поставя началото.

Имала ли сте трудни моменти, произхождащи от това че сте жена или напротив, това Ви помага?
В професионален аспект това, че съм жена, а още повече майка ми е помагало както да разбирам родителите, така и да се грижа като родител за всички деца.

Как съчетавате работата и семейните задължения?
Мисля че се справям успешно с помощта на всички в семейството.

На какво искате да научите децата си?
Най-трудното е че сами пишем учебника на живота за децата си. Някой от темите на които наблягам: да ги науча сами да откриват прелестите а също така и сами да се справят с трудностите в живота; че светът е толкова по-добър, колкото повече добри хора го населяват; че семейството е най-важния елемент от човешкото битие.
 
С какво се гордеете най-много?
Най-много се гордея с децата си! Моите, тези на Камелини и с възможността да съм част от едно вълнуващо и силно начало в живота им.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Да си просто  жена не. Да си майка също не. Да си домакиня, ни най-малко. Да си общественик, бизнес персона, детегледачка, вълшебна фея – това са само професии. Сега съчетайте всичко заедно и ми кажете геройство ли е това?! Аз ще Ви кажа – не, нещо повече е.

За какво мечтаете?
За много неща: 10 дена непробуден сън, за един хармоничен свят, околосветско пътешествие, да се науча да свиря на китара, да намеря време за четене, да съм постоянно с децата си, да имам повече свободно време, да имам време за фотография. Нека спра до тук списъкът е прекалено дълъг и за Дядо Коледа.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да дариш света с поколение е призвание. Да отгледаш бъдещето му–дълг. Да откриеш мечтите в очите на детето си–изкуство. Нека бъдем Майсторите на нашето Утре по призвание, дълг и талант.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Маслено зелен, Dust in the wind, кисела краставичка, на брега на морето.

Любимо ястие, нещо което с удоволствие приготвяте за близки и приятели?
Сърми от лозови листа с кайма. Точена баница по Африкански.

Повече за Камелини Монтесори