Цена Желязкова: Философията е територия на мисленето

За каква професия мечтаехте като дете?
Много ме впечатляваше създаването и разказването на истории. Харесваше ми да слушам, разказвам и да си измислям приказки . Не помня кога и как съм си дала сметка, че независимо какво и как се разказва, всъщност с това се споделят идеи. Така че после мечтаех да съм писател, актьор, музикант. Какво ли не. Доста по-късно открих, че такова споделяне се осъществява по специфичен път във философията.
  
Какви са професионалните Ви амбиции днес?
В момента правя докторантура по онтология в БАН и водя занятия по „Философия с деца”. Последното – участвайки в екип от философи, захванали се със задачата по разкриване на философската работа като специфична професия. Като такава, която може да бъде упражнявана успешно във всяка човешка дейност, където се изискват умения за изследване, за изработване на дефиниции, за създаване и размяна на смисъл. Моята амбиция е да работя така, че да си личи изпълнимостта на подобна задача. 

Какво Ви носят заниманията с деца?
Когато работиш с деца, всъщност това е работа с бъдещето. Понякога може да е трудно, защото винаги има място за изненади, и защото се работи при високи изисквания. В този смисъл изобщо учителстването изисква постоянна грижа да се учиш от самите деца; да не си помислиш, че ученето е само тяхно задължение. А това, което със сигурност те показват и което носи много радост е, че бъдещето вече е по-самостоятелно, по-толерантно и има много повече творчески заряд, отколкото настоящето може да си представи. Най-хубавото в това да си учител по „Философия с деца” е, поне за мен, че то дава шанс да участваш в откритията, които правят децата. Да се заразиш с ентусиазма на този, който измисля нещо ново и си дава сметка за своето откритие.

А какво носи на децата заниманието с философия?
Ангажиментът, който поема учителят по „Философия с деца”, е че те че ще развият комуникативни умения, умения за критическо и творческо мислене, за учене и изследване. Че ще се научат да поемат отговорност за собственото си поведение и да търсят основанията в постъпките на другите. Както и да аргументират своето и да проявяват стремеж към разбиране на чуждото мнение. Това са нещата, които се очаква, ще децата ще получат, поради това, че биват подкрепяни в действията и процедурите на свободно изследване в общност. А моето впечатление е, че в часовете по философия на децата им е приятно и че ги очакват с нетърпение.

А как възприемат родителите идеята децата им да се занимават с философия?
Предполагам, че реагират различно. Как точно, самите родители могат да кажат. Но това, което става, е че има родители, които записват децата си на „Философия с деца”. Те са преценили, че разходите, които поемат, за да участват децата им в заниманията по философия, по определен начин допринасят в грижите и отговорностите, които са поели като родители.  

Философията сякаш е предимно мъжка територия. Как се чувства в нея една жена като Вас?
Както вероятно всеки, който прави нещо, което му допада, се чувствам чудесно. За мен философията е най-напред територия на мисленето. И едно от най-ценните философски постижения е, че то, мисленето, бива разбирано като дейност, в която всеки човек се включва. В този смисъл разликите в пола всъщност дават повече богатство в начините на включване. Разликите са може би по-видими в емоционалния фон и е важно да се забелязват, но именно като даващи разнообразие, а не ограничения.
 
Геройство ли е да си жена в днешно време?
Да си жена или мъж е най-напред даденост. Едва след това е всичко останало. Не вярвам, че някой се ражда герой, и както хубаво се беше пошегувал един колега, прави всичко „по геройски”, дори когато се храни. Разбира се, има жени, които при дадени обстоятелства действат по изключителен начин. И така извършват геройство. Но пък от друга страна, всеки е герой на своята си история, на своето живеене. Доколкото живеенето не може да бъде друго, освен собственото, това, което всеки сам прави.

За какво мечтаете?
Напоследък си мечтая за повече свободно време извън града. По принцип мечтая, че след 10, 20 или 30 години ще имам повече хубави спомени, отколкото имам сега. И че в тях ще участват бъдещите ми деца. 

Какво послание бихте отправили към българките?
Да не забравят да откриват ценното и хубавото в професионалните и личните си занимания.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Пастелните цветове. Песните са много. Вкусът – на домашен хляб и пресни плодове. Любимото ми място е един хълм в Земенския пролом на река Струма, на който има остатъци от средновековна крепост и прекрасна гледка към околността.