Валентина Симеонова: Подредих моя път, както аз пожелах

12.01.2009г. / 08 58ч.
Джадала Мария
Валентина Симеонова: Подредих моя път, както аз пожелах

Валентина Симеонова е родена на 8 октомври 1972 г. в гр. Павликени. Завършила е факултета “Маркетинг и планиране” към Стопанска академия “Д. А. Ценов” гр. Свищов, квалификации: Икономист-стратег и Икономическа педагогика. Работила е като икономист-педагог, оперативен и главен счетоводител.
От 2006 г. е главен счетоводител в Консултантска къща “Стратегии”. Ето какво сподели тя специално за читателите на Az-jenata.bg.

\n

За каква професия мечтаехте като дете?
Мечтаех да танцувам. Двадесет години съм се занимавала с народни танци и мечтата ми беше да бъда професионална танцьорка, а след това хореограф.
Една диагноза ме отказа от мечтите ми...
Насочих се към икономиката и по-специално, счетоводството. По-малката ми мечта беше да бъда преподавател по икономически дисциплини, което и практикувах няколко години. За съжаление, заплащането в тази сфера не ме устройва и затова се гмурнах в практиката на счетоводството и вече 10 години се занимавам с това.

\n

Какви са професионалните предизвикателства пред Вас днес?
Да бъда в час. Това е основното в моята професия. Не можеш да кажеш–аз знам всичко и съм перфектен счетоводител.
Излизат постоянно нови неща, изменения, тълкувания, нужно ми е много търпение и дисциплина, за да се справя с това предизвикателство.

\n

Счетоводството основно е женско занимание – на какво го отдавате? По-дисциплинирани или по-точни според Вас са жените от мъжете?
Разделям професията по следния начин:
Жените са добри оперативни счетоводители, мъжете са по-добрите анализатори и финансисти. Не подценявам жените. Отдавам го на женската същност–да изпипваме нещата, да се вглеждаме във всеки детайл, да бъдем по-подредени, търпеливи и постоянни.
Докато типично за мъжете е да могат да погледнат отгоре, глобално, да анализират резултатите, да видят проблемите, да предложат решение и ако се наложи, да поемат отговорността. Като се замисля, почти като в семейството.
Разбира се има изключения, но аз говоря за общия случай.

\n

Най-трудното във Вашата професия?
За мен винаги най-трудното и същевременно най-важното е било да направя резултатите от моята работа напълно разбираеми и достъпни за клиентите. Бих искала те да разбират всяка цифра, моята логика да е и тяхна логика и когато аз покажа една оборотна ведомост, баланс или отчет, те да гледат заедно с мен. Лесно е аз да виждам картината на една фирма, трудно е да я виждаме заедно с управителите на фирмите и това, което гледаме, да ни харесва.

\n

Кое е най-важното за да е доволна една фирма от счетоводното си обслужване?
Доверието и контактите. Управителите трябва да имат доверие на счетоводителите си, да могат да разчитат на тях и да вярват, че те правят най-доброто за фирмата. Счетоводителите трябва да имат контакт с ръководителите и да обменят постоянно информация, справки и отчети. Те заедно подреждат пъзела на фирмата, заедно тълкуват картината, отчитат грешки и правят поправки. Добрият счетоводител води до ред и хармония във фирмата, некомпетентният–до хаос, объркване и проблеми.

\n

Какъв съвет бихте дала сега, в периода в който се отчита годината, на собствениците на фирми?
Доверете се на Вашите счетоводители, чувайте ги и не им отказвайте срещи и дебати по приключването на годината. За нас това е много важен период и подценяването му от отсрещната страна ни е крайно неприятно.
Имам в практиката случай, в който собственик на няколко фирми организираше годишното приключване, като изпращаше счетоводствата на всичките си фирми в командировка и той–заедно с тях обсъждаше и коментираше приключването, а те помежду си обменяха опит. Всички въпроси се решаваха в неформална обстановка с пълното съдействие на собственика. Бях много впечатлена–този човек беше разбрал колко е важно годишното приключване и се грижеше за счетоводителите си. Нали е ясно, че и те ще се погрижат за него при необходимост, в критични за фирмата ситуации.
За съжаление това е единичен случай.
Годината свърши. А нашата най-важна работа тепърва започва.
Бъдете до нас, както ние сме до вас през цялата година.

\n

Имала ли сте трудни моменти, произхождащи от това че сте жена или напротив, това Ви помага?
Зависи от ситуацията. Повечето управители са мъже, това е факт. Когато искам нещо от тях–документи, справки, извлечения и подходя с усмивка и по женски, го получавам много по-бързо от колегите мъже.
Факт е, обаче, че, когато става въпрос за нещо важно–отчет, анализ, приключване, мъжете възприемат информацията по-лесно от друг мъж. Психиката им трудно приема, че една жена може да се изправи до тях и да се докаже като специалист по толкова сложни неща, които в повечето случаи са неразбираеми за тях.
Това не ми пречи. Стъпка по стъпка, отчет след отчет, се доказвам, докато ме възприемат като равнопоставен партньор в дебатите за фирмата.

\n

С какво от своя жизнен път се гордеете най-много?
Подредих моя път, както аз пожелах. И се гордея с това. Животът е толкова многолик и ежедневно предлага различни възможности, пресечки кръстосват главния път, този главен път се раздвоява, разтроява и трябва постоянно да избираш. Въпросът е ти да избираш. Решението да е твое. А след това да следваш маршрута, без да се влияеш от околните. Ще има спънки, грешки, препятствия, отклонения, но това е твоят избор и твоят живот.
Много хора се опитват да ти кажат как да живееш. Попитай себе си. И когато чуеш отговора, го направи. Поеми отговорността...
Щастлива съм, че вървя по пътя, който сама съм избрала.

\n

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Геройство е много силна дума за мен. Трудно е да си жена. За мен най-трудно е в тези дни да останеш нежна, женствена и грижовна. Считам, че тези качества са заложени в жената и че при подходящи обстоятелства всяка би ги проявила, би ги раздала на хората близо до нея.
В ежедневието ни обаче има толкова напрежение, стрес и шум, че забравяме тези най-женски неща и се втурваме в постоянна битка с домакинство, работа, задължения. Губим толкова много...
Геройство е да го разберем, и да направим нещо по въпроса.

\n

За какво мечтаете?
За сцената – най-голямата ми мечта, за съжаление почти неосъществима..., за това – децата ми да израстнат истински хора, да намерят своя път, за това – да гледам как растат техните деца...
За къща в планината, където да намеря спокойствието и хармонията, които ми липсват в момента.

\n

Любим цвят? – Син
Песен? – Всичко на Queen
Вкус? – Сладолед
Място? – Планината

\n

Какво послание бихте отправили към българките?
Бъдете себе си. Бъдете истински жени и изживейте пълноценно всеки един ден. Грижете се за децата си и им дайте най-доброто от себе си. Обичайте близките си и им го показвайте. Усмихвайте се по-често. Бъдете по-добри. Научете се да бъдете щастливи.

Коментирай
1 rate up comment 0 rate down comment
Nati ( преди 12 години )
1 rate up comment 0 rate down comment
Мария ( преди 12 години )
Възхищавам се на тази млада жена и желая повече български жени на нейното место.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1 rate up comment 0 rate down comment
Янка ( преди 12 години )
Поздравления за оптимизма Ви. Точно така трябва да се живее - всеки да следва своя път без да се влияе от мнението на околните и без да се бърка в живота на другите. Ако можеш да помогнеш на някого - добре, ако не можеш - поне не му пречи... Няма никакъв смисъл постоянно да мрънкаме и да се жалваме. Всеки миг е дар, дори и когато не успяваме в нещо, важно е да не се отказваме, а да се борим. Живота трябва да се приема с усмивка... и щастието ще ни се усмихне.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар