Деница Симеонова е сред ентусиастите, стартирали проекта “Тук-там” – общност от българи, учили в чужбина. Ето какво споделя тя за дипломата от далеч и реализацията в България.
\nЗа каква професия мечтаехте като дете?
Пианистка? Космонавт? Принцеса? Във всеки случай нещо различно от това, което правят родителите ми.
А какви са професионалните Ви амбиции днес?
Да работя в динамична среда, където мога да използвам и усъвършенствам своите бизнес умения и креативни идеи. Вдъхновяват ме иновативни бизнес начинания и се надявам рано или късно и аз да оставя една по-различна следа.
Как се зароди идеята за “Тук-там” и как толкова бързо успяхте да я популяризирате?
Идеята “Тук-там” се роди в една снежна зимна вечер в София. С Мариела Вачева спонтанно започнахме да говорим за българи, учили и работили в чужбина, които са се върнали или искат да се върнат в България. Имахме желание да “обединим” на едно място такива хора, да създадем активна социална и информационна мрежа, където да споделяме опит, развиваме общи интереси и осъществяваме различни общественополезни проекти.
На 3 март2008 г. създадохме групата “Тук-там” във Facebook. Първоначално поканихме наши познати и приятели. Инициативата бързо прерасна в нещо повече от само идея – може би заради личния контакт в създаването на такъв network и така наречения snowballeffect. Започнахме да провеждаме срещи “на живо”, където се родиха чудесни идеи за развитието на групата.
Постепенно се сформира и екипът на “Тук-Там”.
Трябват ли на България високообразовани хора? И какво се прави, за да се върнат тези хора у нас?
Младите българи пътуват, работят и опознават чуждестранни модели. Българските студенти по света се представят блестящо, а след това градят успешна кариера, в повечето случаи там, отколкото тук в родината. В същото време България се развива много динамично в различни сфери и предоставя много и реални възможности. Гари Бекер, един от водещите американски икономисти, съветва България “да инвестира в човешкия фактор”, за да си осигури изпреварващ икономически растеж като новоприсъединила се държава-членка на ЕС. Той не крие, че “светът все повече ще се превръща в икономика, базирана на знанието. Това е човешкият капитал.”Именно тук трябва да се оценят качествата и уменията на българите с образование и опит в чужбина. Тяхната визия за бъдещето и разбирането на новите тенденции в световен мащаб, познанията на чуждестранни ценности в работна среда и контактите в чужбина могат да окажат само положително влияние върху продуктивността на икономиката.
Проблемът с липсата на квалифицирани кадри е изключително наболял сред работодателите в България, както и проблемът с изтичането на български професионалисти в чужбина.
\nРазработена е новата национална стратегия по миграция и интеграция на българите по света; проектите “Българска мечта” и “Завръщане у дома” вече са познати сред доста българи. Преди няколко месеца стартира и кампанията на jobs.bg и Министерство на труда и социалната политика “България – Добро място за работа”. Очевидно политиците искат да върнат в страната ни специалистите и е време бизнесът активно да предостави тази възможност.
\nНие от екипа на “Кариера в България. Защо не?” ще продължим да стимулираме диалога между българския бизнес и младите професионалисти в чужбина чрез онлайн дискусия, информация за стажантски програми в България, networking срещи с представители на бизнеса и др.
\nСпоред Вас геройство ли е да си жена в днешно време?
Като баба Тонка или баба Илийца в днешно време?
За какво мечтаете?
За едно пътуване до Южна Америка. Но най-вече за деня, в който българите ще бъдат по-усмихнати и инициативни.
Какво послание бихте отправили към българките?
Някой беше казал, че жената не е обичана, защото е красива, а е красива, защото е обичана. Пожелавам им да уважават себе си и да бъдат обичани за това, което са.
Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Обичам бялото, зеленото, кафявото, защото са земни и естествени цветове. Не мога да устоя на сладолед с мента и шоколад, на разходка под дъжда или пък ритъма на салса. Обичам от време на време и да експериментирам – било то с цветове, песни, вкусове или места. Това често провокира в мен импулс за нещо ново и ме зарежда с енергия.