Елена Николова: Да си жена е изкуство

За каква професия мечтаехте като дете?
Когато бях дете обичах да излизам през летните вечери на голямата тераса на нашата къща и да гледам звездите. Представях си, че на всяка звезда има по един човек, който в този момент гледа към мен. Така че реших да стана астроном, когато порасна. Може би съм вярвала, че ще открия хората, които гледат към мен...

С какво се занимавате в момента?
Всъщност станах психолог. Ръководя програма за рехабилитация на зависими хора, създадена от асоциация „Солидарност”.

Кога за пръв път разбрахте за наркотиците?
Нямам точен спомен. В моето детство не се говореше толкова много за наркотици, нито пък имаше такова изобилие от наркотици на пазара. Може би в юношеството, когато започнах да слушам определен тип музика и да се интересувам от начина на живот на звездите, които я изпълняваха. Джими Хендрикс, Дженис Джоплин, Ерик Клептън, Лед Цепелин... – велики музиканти, които бяха минали през това, а някои си бяха отишли заради наркотиците... По-късно, когато започнах да се занимавам професионално със зависимости, ми се наложи да науча много повече.  Всъщност бях в една програма за зависими в Белгия, там научих много, най-вече от хората с личен опит, които се възстановяваха от зависимостта и бяха в програмата.

Смятате ли, че в България достатъчно се знае за този проблем?
И да, и не. Младите хора имат претенциите да знаят много, почти всичко за наркотиците. Но всъщност не е така, защото освен чрез личен опит човек черпи информация от Интернет. А в Интернет не всяка информация за наркотиците е обективна. Има много митове за наркотиците и зависимостта, в които се вярва безкритично. Много недоразбрани неща, които се разпространяват като истини. Една от тях е свързана с често дискутираната тема за „легализацията” на наркотиците. Не се държи сметка за това, че дори в Холандия наркотиците не са легализирани, а че продажбата на някои от тях е декриминализирана. Това означава, че се продават определен тип наркотици на определени места в определени количества, които се следят от закона.  Понякога се впечатлявам от невежеството на по-възрастните хора по този въпрос.  Друг мит, споделян често от родителите е свързан с това, че зависимият трябва да има „твърда воля”, за да спре да взима наркотици. А не се взима под внимание фактът, че „зависимост” и „воля” са две несъвместими неща, тоест ако зависимият имаше воля, нямаше да е зависим.

Разкажете малко повече за вашата кампания?
Всъщност това е голям проект, чието име е „Изграждане на информационна линия за наркотиците в България”. Такава линия се прави за първи път в България. Тя функционира  на национално ниво чрез четири информационни канала – горещ телефон 0888 99 18 66, интернет форум, чат и електронна поща. Интернет адресът на проекта е www.drugsinfo-bg.org. Проектът се финансира от програма МАТРА на холандското министерство на Външните работи. Партньори в проекта са Тримбос институт от холандска страна, Националният център по наркомании, Превантивно-информационният център по проблемите на наркоманиите – София и Мобилтел.
Всеки, който иска да получи информация за наркотиците или да се консултира по въпросите на зависимостта може да се обади на информационната линия като използва един от изброените начини. Консултирането е напълно анонимно.

Какви са нейните цели?
Целите на комуникационната кампания на проекта са той да бъде популяризиран, всички в България да научат, че има информационна линия за наркотиците и че могат да я използват при нужда. Затова се постарахме да направим различни материали, с които да провокираме любопитството на младите хора. Един интересен начин са картичките на FAME. На тях различните наркотици са представени като лица, които казват нещо на публиката. Те говорят на жаргон и в тяхната покана се съдържат ефектите на употребата, така като стигат до младите хора чрез техните приятели или дилърите. Изненадата идва от слогана на инициативата „Запознай се с наркотиците, за да не ги обикнеш”. Разбира се, ние насърчаваме виртуалното запознанство чрез посещения в сайта  на адрес  www.drugsinfo.bg.org или връзка с операторите на линията. В този смисъл „запознанството” е вид информиране, при това обективно и професионално. Ние смятаме, че това запознанство ще доведе младите хора до информиран избор, независим от митовете в обществото, посланията на приятелите или дилърите.

Една от целите на проекта е и насочване към програми за лечение и рехабилитация на зависими хора. Ние разполагаме с база данни за програмите в страната, които се занимават с това и при нужда от страна на обаждащия се можем да му помогнем да изясни своята позиция дали иска да се лекува и къде ще бъде най-добре да направи това. 

Не сме забравили и родителите и близките – те са също са една потърпевша група. Често се обвиняват, че не са били добри родители или пък са гневни на децата си, които взимат наркотици. И двата случая не са полезни нито за тях, нито за децата им. На нашия сайт те могат да намерят насоки за диалог с децата си или пък да се обадят на тел. 0888 99 18 66, ако имат нужда от по-близък контакт. Цената на едно обаждане е според тарифния план на абоната.

Страхуват ли се зависимите да застанат очи в очи с обществото?
Пътят към ресоциализацията е труден. Да, има известна доза страх и съмнение, свързани с въпроси като „Готов ли съм, ще успея ли, няма ли да се проваля отново, как ли ще ме възприемат хората?”. Ние в „Солидарност” учим участниците в нашата програма да се справят с такива трудности. Имаме специална програма за ресоциализация, която се занимава с подобни теми.
Но съществува и обратния въпрос: как обществото гледа на зависимия човек.

Съумяват ли след терапията да се завърнат и успешно да се реализират в обществото?
Да, един голям процент от завършилите програмата успяват да започнат автономен живот и да се разделят с наркотиците. Не трябва да се забравя, че зависимостта е болест с хронично рецидивиращ характер на протичане. Излекуването е възможно, ако зависимите спазват през живота си определени предписания, така както болните от диабет трябва да ги спазват, така както хипертониците трябва да ги спазват.
Тъй като работя в тази област, познавам много бивши зависими. Някои от тях са на много отговорни постове и след терапията никога не са посягали към дрогата, чисти са повече от 25 години. Това показва, че възстановяването е възможно.

Толерантни ли сме към тях?
Зрелостта на едно общество се определя от това как то решава проблемите на уязвимите групи в него, доколко е толерантно и отговорно към тях. Ние все още не сме зряло общество.

Имала ли сте трудни моменти, произхождащи от това че сте жена или напротив, това Ви помага?
И едното, и другото, зависи от ситуацията. Понякога да си жена е предимство, защото жените разполагат с инструменти, които са много въздействащи.

Как съчетавате работа и свободно време?   
Трудно, но задължително оставям време за себе си през седмицата. Дори и малки моменти, за да се порадвам на природата или да общувам с близките си.

С какво се гордеете най-много?
С дъщеря ми.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Геройство ли? Не, но може би е изкуство.

За какво мечтаете?
В професионален план – мечтая правителството да поеме отговорността за рехабилитацията на зависими, да имаме постоянно финансиране, къща за нашите дейности – това са нашите актуални трудности.

В личен план – иска ми се някой ден да извървя пътя на Сантяго, който започва от Южна Франция и завършва в Сантяго де Компостела в Испания. Това е голямо предизвикателство.

Какво послание бихте отправили към българките?
Едно послание, което обикновено приписват на Ралф Уолдо Емерсън:
„Да се смееш често и да обичаш много; да спечелиш уважението на умни хора и любовта на децата, да заслужиш одобрението на честни критици; да цениш красотата; да даваш от себе си; да оставяш света след себе си малко по-добър, било то със здраво дете, градинска леха или по-добри социални условия; да се забавляваш, да се смееш с ентусиазъм и да пееш с наслада; да знаеш, че поне един човек е дишал малко по-леко, защото ти си живял на тази земя – това значи да си успял”.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Любимият ми цвят е червеният. Песен – не е само една. Една от любимите ми е Desert Rose на Стинг.
Едно от любимите ми места в България е ждрелото на р. Арда при Дяволския мост.

Любимо ястие, нещо което с удоволствие приготвяте за близки и приятели?
Аз не ям месо, но го приготвям за близки и приятели. Обичам да приготвям всякакви меса в гърненце.