Зорница София: Възхищавам се повече на жените

За каква професия мечтаехте като дете?
Боксьор, алпинист, балерина и певица. Но най-много мечтаех за бокс, а скоро с помощта на Део – я осъществих – тренирах малко при неговия учител - световен шампион.

Как се насочихте към режисурата?
Реших да пробвам и чак като направих първия си филм (Мила от Марс) взех, че се насочих. Жените ми се струват по-любопитни и по-склонни да пробват различни неща, докато мъжете напредват по-бързо в някаква кариера, защото като си изберат веднъж нещо, си дълбаят в него цял живот. Аз доста неща пробвах преди режисурата, което е и минус и плюс.

Вашият първи филм „Мила от Марс“ се прие изключително добре, спечели няколко международни награди на какво според Вас се дължи неговия успех?
Не знам. Но вярвам, че когато съм почтена в усилията си, тоест влагам максималното на което съм способна в момента (или повече), без да хитрувам, и съм честна с нещата, които мене ме вълнуват, имам шанс да развълнувам и други хора. Любимите ми автори в различни изкуства са пределно честни и са работили на ръба на възможностите си.

Какво се случва в живота и кариерата ви в момента?
Работа и работа по промоцията и излизането на филма Прогноза по кината в цялата страна и мечти за почивка. Развивам и 2 нови проекта, с единия заминавам за Кан през май, в една програма за сценарии, която се казва Вавилон.

Разкажете ни повече за най-новия си филм?
Прогноза е съвременна любовна история за готини млади хора. История от живота. Всички сме имали такова лято, такова безвремие, глупави проблеми от липса на правилна комуникация, разминавания в любовта... Това е история, която направих, защото ми липсваше нашенски филм, където да се припозная в героите, в някоя от ситуациите, в начина на живот... При нас все става въпрос за крайно ексцентрични ситуации, случващи се по крайно ексцентрични места и с крайно ексцентрични хора (Мила от Марс, включително). Не че е лошо, но представи си след години, археолози искат да възстановят времето в което сега живеем по филмите ни и… плаша се като си представя какво ще си помислят – мизерия, мутри, комунизъм, проститутки, села и пак села, нищо че в някои старците пушат трева. Я да се огледаме около себе си – в това ли (само) се състои животът ни?

Коя беше най-трудната сцена за реализация в „Прогноза”?
Снимахме водните сцени със загубването на Маргарита в морето. Бяхме с 3 камери – едната на високия бряг – за горните гледни точки, една – подводна камера и една, за близките планове -  сложена на малък остров, по-точно камък с размер 10 кв.м., на който бяхме десетина души. В един момент се вдигна вълнение, камъка започна да се смалява, а лодкаря, който ни докара, отказа да ни откара обратно до брега с двете камери, заснетия материал и хората, защото го хвана страх, че вълните може да му разбият лодката ако приближи до камъка. И така ние откарахме на този камък доста часове, добре че бяхме свършили почти работата за снимачния ден, който беше започнал в 3 или 4 часа през нощта, за да хванем изгрева. Освен абсурда, че няма кой да ни прибере, и страхът за хора и техника, бяхме и гладни. Оказа се, че само 2-ма от асистентите на оператора се бяха сетили да си вземат сухата храна за обяд. Да видиш как се разделят 4 филийки хляб и 2 шишенца вода на 10 човека… Нарекохме снимачния ден Survivior BG.

А по коя се забавлявахте най-много с екипа?
Ами горният разказ спокойно може да мине и за много забавен, зависи от гледната точка. По-голямата част от екипа, които бяха на брега си умираха от смях да ни гледат и снимат, на нашият смаляващ се остров, пръскани от надигащите се вълни и викащи в радиостанцията за помощ. Благодарение на първия ми асистент Яне и Гущера – каскадьорът, с когото работя 3-ти филм вече ние бяхме закарани до близък скалист отвесен залив, където Гущера с алпийска техника изтегли хора и техника нагоре до самия бряг. Където, разбира се, останалите си умираха от смях.

Специализирала сте във САЩ, какво Ви накара да се върнете в България?
Мъж. Оттогава живея с него.

Определяте ли се като успял артист в България и въпреки трудностите има ли шоубизнес у нас?
Аз се определям като автор на истории. Кой е успял артист знае само публиката при това, това не може да е константна величина. Постоянни може да са намеренията и волята те да се реализират максимално добре.

Имала ли сте трудни моменти, произхождащи от това че сте жена или напротив, това Ви помага?
И двете. Но в моята професия, особено в началото, трудните моменти, защото съм жена бяха повече.
 
Как съчетавате работа и свободно време?
Адски трудно, но от 1 година се опитвам да го правя планирано.

С какво се гордеете най-много?
С дъщеря ми. Със семейството и рода ми. Гордея се с всичко българско, с което може човек да се гордее и затварям очи за останалото. И с мъжа, който продължава да ме гледа със светнали очи и аз не знам защо. В момента в който ви отговарям, не съм спала от доста време, не приличам на човек, но ако той ме види отнякъде и ме погледне по специален начин, ще се почувствам пак жена и човек.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Много ясно. Защото жените трябва да сме и жени и мъже и никой не те пита можеш ли, искаш ли... Това кой е силния пол отдавна не е полемика, а факт от живота. Аз лично се възхищавам повече на жените. Напоследък работата ми по промоцията и премиерата на Прогноза е свързана с доста хора, спонсори, медийни партньори и какво се оказа – оказах се заобиколена само от жени. Силни, дейни, на отговорни позиции, вземащи решения от раз и за секунда. Факт е, че напоследък успешните ни преговори със спонсори и медийни партньори и последващите решения и действия се движат само от жени и то по много интересен - светкавичен начин. А с мъжете най-често се почва едно мислене, едно важно сучене, и за какво?

За какво мечтаете?
Повтарям се, но за почивка. И да се събера със семейството ми – мъжа ми работи от доста време в Пловдив, дъщеря ми е в Пазарджик – при родителите му, а аз се боря с изтощението и очаквах премиерата и защото е момента, в който се събирахме отново.

Какво послание бихте отправили към българките?
Нека бъдем по-взискателни към качеството на живота си. Че даваме, даваме, то е ясно от женската ни природа, но нека се научим да изискваме. И заради нас и заради поколението което създаваме и заради средата, в която живеем. Защото жените моделират средата. Мъжът ми, например, казва следното: Мъжете сме малко безлични същества, жената е тази, която ни дава насока каква сърна да донесем в пещерата.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Бяло, черно, розово, червено, жълто – чисти и ясни цветове плюс войнишко зелено, когато съм на снимачната площадка.
Песен: This is a man`s world, but it wouldn`t be nothing, without a woman or a girl.
Вкус: солено.
Място: Дахаб, под Синайската планина.

Любимо ястие, нещо, което с удоволствие приготвяте за близки и приятели?
Нищо не мога да приготвям, но съм обещала на мъжа ми, че един ден ще се науча.