Милена Николова: Оцеляваме чрез своето различие

Милена Николова е родена в град Сливен. Завършва бакалавърска степен по Международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство - гр. София и магистърска програма „Международен бизнес” в Нов Български Университет, както и Следдипломна квалификация по кинезитерапия при Национална Спортна Академия „Васил Левски”. Член е на Съюза на Българските писатели, Си Ви Ес - България (Сдружение за доброволчески труд), литературен клуб „Икар”, Българското вегетарианско интернет общество, клуб „Приятели на Индия”, клуб по хата йога „Скорпион”, Ашрам на „Вринда клуб”, където се провеждат беседи върху Бхагавад Гита - философията на Йога и курсове по Инбаунд Йога, които включват общо и практическо разбиране за всички йога пътеки: хата йога (упражнения), гхиана йога (йога на знанието), мантра йога (йога чрез звукова медитация) и бакти йога (йога на божествената любов).

Удостоена е с десетки награди от национални конкурси за поезия и белетристика: „Изкуство против дрогата”; „Петя Дубарова”; „Дора Габе”; „Витошко лале”; „Южни слънца”; „Моите детски мечти”; „Живеем в земята на Ботев”; „Любовта, без която не можем” и мн.др.

Има ли място за поезия в живота на съвременната българка?
Българката е практична и мултифункционална. Тя е като Мъж. Разбира от всичко ... и пак си остава красива и женствена, естествена, състрадателна. Тя е готова да се лиши от всичко, за да помогне на детето си. Когато нося тежък багаж по улицата, обикновено жени ми помагат. Такива, които са майки. Те знаят, че това може да е тяхното дете.

В застой или разцвет е изкуството като цяло в момента у нас, според Вас?
Разцвет. Настъпил е Златният век на България. Българинът така се е променил, за да оцелее... Дегизирал се е като Левски. Ние разчупваме границите, миналото, бъдещето и настоящето. България се възражда и всичките ми сетива го усещат. Нали знаете, че ние поетите носим антенки на главите си.

Най-големият успех във Вашия живот до момента?
Да си жив е успех. Да имаш семейство.

За какво мечтаете?
Мечтите... Те са като тайните. Нека останат неразгадани, за да не погрознее чара им.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Геройство е слаба дума. Не ми хрумва по-силна в момента, за да опиша жените. Наистина.

Посланието Ви към българските дами?
Да се поддържат. Физически и психически. Да се поддържат чрез всяко нещо, което им дава сила. И най-дребните, и умерените, и скъпите неща могат да ни заредят. Като субекти, ние оцеляваме чрез своето различие. Нека се раздават, защото Вселената помни и ще им се отблагодари. Хората, които сме загубили, са част от Нея и бдят над нас, искат само да бъдем щастливи. Те напътстват всяка наша стъпка.

* * *

Жигосана със хъс
Стомах за Великден*