Петя Донова: Мечтая за по-духовен свят

Има ли вече гражданско общество у нас?
В сравнение с предишните години определено има повече хора и организации, които работят за утвърждаване на гражданското общество у нас. Не може да се каже обаче, че имаме развито гражданско общество. Като че ли самите ние не можем да си повярваме още, че някой ще ни чуе и ще вземе под внимание нашето мнение.

Ефективни ли са неправителствените организации в България и доколко участват реално в случващото се у нас?
В България има регистрирани над 27 000 неправителствени организации. Сами разбирате, че по-голямата част от тях не развиват дейност. Около 1200 неправителствени организации работят активно, изпълнявайки своята мисия и защитавайки каузата, за която са създадени. През изтеклата година и половина около 80 неправителствени организации повишиха своя капацитет като преки бенефициенти по оперативна програма „Административен капацитет” и предадоха част от своя опит на други над 5000 структури на гражданското общество.
За съжаление все още гражданското общество е слабо и неговото мнение не се взема под внимание от управляващите. Затова е много важно да се използват възможностите на проектното финансиране за развиване на капацитета на НПО-тата, за разработване на регламенти за взаимодействие между неправителствения сектор и държавните органи и за укрепване на самочувствието на гражданското общество.

Кое е най-голямото предизвикателство в работата по Европейски проекти?
Пренасянето на европейския опит и адаптирането му в условията на нашата действителност, съчетаването на дейностите по отношение на полезност, ефективност, мултипликация и устойчивост.

Кое е любимият проект, по който сте работила?
Всеки нов проект е ново предизвикателство, затова - може би този, по който работя в момента – „Проучване, систематизиране и адаптиране на съществуващи практики за функциониране на обществени съвети в България и изготвяне на правила за взаимодействие на Столичния общински съвет с обществените съвети в София”. Надяваме се по този проект да се разработят и приемат работещи правила за чуваемост на мнението на структурите на гражданското общество поне в столична община, а ако проектът успее, то след това задължително трябва да се надгради и мултиплицира и на национално ниво.

Как се справяте с разпределянето на ангажиментите Ви в работата и в семейството?
Трудно, но с желание, добра организация и подкрепа от страна на най-близките ми хора успявам.

Вашето най-голямо постижение?
На първо място бих поставила семейството и след това удовлетвореността от добре свършената работа. Всяка добре свършена работа ми носи удовлетворение. Ще ви разкажа една приказка, която много харесвам и която давам за пример за това, че „размерът няма значение”:
„Някъде, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала буря и сега мъжът с удоволствие вдишваше свежия морски въздух. Беше се замислил за нещо свое, когато забеляза едно дете. То вземаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Воден от любопитството си старецът се запъти към него и тогава видя, че момчето взема изхвърлени от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега мъжът забеляза, че целият плаж е обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.
Какво правиш? – възкликна стареца – Ти си само едно малко момче, а тези звезди са хиляди. Нима мислиш, че би могъл да промениш нещата?!
Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза: Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!”

За какво мечтаете?
Мечтая за по-духовен свят, за по-голяма толерантност, откритост и доверие между хората; за това всеки да си върши работата, вместо да хвърля безплоден труд да хитрее, да се радва на „малките” неща в живота и неусетно да постига глобалните цели.

Вашето пожелание към нашите читателки?
Пожелавам на Вашите читатели преди всичко здраве, да успеят да открият събе си и своята посока, да не спират да мечтаят, защото винаги има други, по-високи върхове, които те очаквата да ги покориш!