Веска Чернева: Искам да направя най-голямата хартиена снежинка

Веска Чернева е от Русе, икономист по образование, сега е пенсионерка. Майка е на три пораснали деца – две дъщери и един син. Пише поезия и проза, но най-интересното нещо, с което се занимава от няколко години е изрязването на снежинки от хартия. Мечтае да направи най-голямата хартиена снежинка, с която да кандидатства за “Рекордите на Гинес”. Казва че е “луда-млада”, защото непрекъснато измисля щури неща. Как икономическата криза ражда поезия Веска разказа специално за Az-jenata.bg.

От няколко години не работите, какво правите в свободното си време?
Чета, пиша, бродирам, събирам се с приятелки на кафе. Измислям нови модели на снежинки. Подготвям се усилено за направата на най-голямата снежинка на света. Искам да бъде оригинална и при отварянето си да блесне с цялото си изящество и красота.

Как се роди идеята Ви за снежинките от хартия?
Първата си снежинка изрязах за една Нова година, когато бях притисната от заеми и трите си деца, които отглеждах почти сама със заплатата си, въпреки че работех и извънредно. Украсих с тях елхата, секциите и когато се върнаха децата от училище стаята беше светнала от белотата на снежинките. Те казаха тогава в един глас, че тази украса е единствена и никое дете няма такава. И така през годините за всяка Нова година изрязвах още снежинки и докато веднъж извадих всичките и ги подредих в хола – бяха около 300. Приятелките ми още тогава казаха, че стават за изложба и така, когато станаха 900, направих първото телевизионно предаване. Сега продължавам да режа хартиени красавици, като техният брой вече е 4 000 и всички са с различен дизайн.

Най-голямото ми признание беше, когато отивах в изложбената зала и виждах жени да заплитат моделите. Наистина русенци за първи път виждаха такава изложба и не можеха да повярват, че всичко това е направено с много фантазия и с една малка ножичка. Кандидатствах за “Книгата за рекорди Гинес”, но от там ми отговориха, че ще бъде сензация, ако направя най-голямата хартиена снежинка на света. Но се оказа, че срещнах много трудности при организацията. Не съм се отказала. Работя по осъществяването на мечтата си, но са нужни доста средства за материали, наем на зала и др.

Като икономист какви съвети бихте дали на българската жена за ефективно разпределение на бюджета?
Животът ми се стече така, че се наложи сама да разпределям финансите си. Най-важното беше да отделя пари за сметките и за хляб, а другите – докъдето стигнат. Случваше се понякога децата да ме попитат: “Майко, пак ли военно положение!” – това значи филия, полята с олио и посипана със шарена сол. Имали сме и такива дни – нали трябваше да се купуват и дрехи. Имах и заеми - изплащах жилище, пианото на сина ми, мебели.

Пазарувате ли по списък?
Да, пазарувам по списък. Така е най-удобно и икономично, защото никога не се купуват излишни неща. В кухнята винаги имам под ръка химикали тефтерче, за да записвам в момента какво ми липсва.

Кое е по-важно в икономическата криза – материалното или моралното оцеляване?
По-важно е да се съхраним морално. За мен тази криза е един период, през който трябва да преминем. С повече труд и по-големи усилия ще успеем. Ние, българите, винаги сме оцелявали. Ето – пак българин, варненец, измисли как от климатика да използва топлината и да поддържа парното в жилищен блок, което излиза няколко пъти по-евтино. По време на кризи стават най-големите открития. А нали българите се славим точно с това – с изобретателния си ум.

Кое е най-важното, на което научихте Вашите три деца и какво не успяхте да ги научите?
Успях да ги науча на трудолюбие, да бъдат честни, да мразят лъжата и измамата. Не можах да ги науча да се обичат и ценят, защото от работа и ангажименти все не ми оставаше време за тях.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
При тези високи цени на детските дрехи и храните е истинско геройство да си майка. Бях свидетел пред кметството в квартала, в който живея, как една майка, която водеше за ръка едно седемгодишно момиченце, се спря, за да погледа как нашите “братя и сестри” от малцинствата изнасят кашони с храна с колички. Заговорих я, а тя каза: “Вижте как се грижим за тях, а за нас кой да се погрижи? Знаете ли колко е скъпо да изпратиш на училище първокласник, колко струват раничка, тетрадки, пособия, а да не говорим за дрехи, обувки...”

Вашето пожелание към българската жена?
Горе главата българки, ще оцелеем! Винаги сме били изобретателни. Няма място да падаме духом. България е била и ще бъде пак сред най-проспериращите държави в света. Да се гордеем, че сме българки!