Петя Грейди: Не приемайте нищо в живота за даденост

Петя Кирилова-Грейди живее в България и САЩ заедно със съпруга си Кайл. Тя защитава каузата за равнопоставеността между половете и чрез своя блог се стреми да достигне до максимално голям брой хора. Ето какво сподели за читателите на Az-jenata.bg:

Кауза или гледна точка е феминизмът за Вас?
Феминизмът е идеята, че мъжете и жените трябва да бъдат равноправни и равнопоставени в социално, икономическо и политическо отношение. В България като цяло мъжете и жените имат равни права, но в МНОГО отношения не сме равнопоставени. Съществуват множество стереотипи за това какво може една жена или пък каква трябва да бъде, за да е добра, за да е успешна, за да е приемлива за обществото. Тези стереотипи ограничават свободата и възможностите ни и като човек, който вярва във фундаменталната равнопоставеност между половете, аз не мога да не се боря срещу тях. В този смисъл, феминизмът е както гледна точка, така и кауза.

Най-голямото предизвикателство на феминизма?
Най-голямото предизвикателство на феминизма е да успее да покаже, че всъщност има и друг вариант. Да обясни, че въпреки че нещата стоят по един начин, това не означава, че не могат да бъдат и другояче. Почти всички хора са съгласни, че мъжете и жените трябва да получават едно и също заплащане за една и съща свършена работа. Повечето хора намират настоящето положение, в което жените в България, например, получават по около 20% по-малко от мъжете за несправедливо. Трудното е да си представим, че е възможен свят, в който тези цифри са различни и да имаме вярата, че си заслужава да се борим, за да го постигнем.

Трябва ли всеки (всяка жена) да е феминист?
“Феминист” е човек, който вярва, че мъжете и жените трябва да имат равни права и възможности за развитие. Не всеки е феминист, но би трябвало да бъде.

Имате задълбочен поглед по темата – кои са основните проблеми на българските жени днес?
Това е от онези въпроси, чийто отговор зависи от това кого питате. Но, все пак, на мен ми се струва, че основните проблеми са три. Първо, дискриминацията на работното място и по-конкретно, неравностойното заплащане. Жените в България получават по-ниско заплащане от колегите си, биват промотирани много по-бавно от колегите си мъже и много рядко имат достъп до най-високите позиции в организациите където работят. Вторият проблем е “втората смяна”, която повечето българки карат вкъщи: готвене, чистене, пране, грижа за децата. Това са все задължения, които в България все още се смятат за “женски занимания”, отнемат много време, носят малко удовлетворение и са ниско престижни в очите на обществото. И не на последно място, упоритите стереотипи за това как трябва да изглежда, мисли, съществува една жена, за да бъде благоприятно приета от обществото. И трите проблема могат да бъдат разрешени с малко повече информираност и малко повече воля да защитим собствените си интереси.

А как станахте блогър? И блогът/ блогването във вашият живот?
Създадох първия си блог през 2002-ра. Бях студентка и вземах курс по дигитално изкуство. Когато го представях пред състудентите си, трябваше да започна с обстойно обяснение какво е блог. Тогава все още малко хора подозираха за съществуването на блоговете.

Първият ми блог беше много личен. Използвах го, за да споделям най-вече с приятели какво се случва с мен, какво чета, къде пътувам. Блогът се променяше заедно с промените в настроенията и интересите ми. От 2006-та насам пиша най-вече за особеностите на смесените бракове. Съпругът ми е американец и културните различия помежду ни създават всякакви куриозни ситуации. Много от читателите ми са в аналогично положение (българи, чиито партньори са чужденци или чужденци, чиито партньори са българи) и заедно се опитваме да разберем какво ни се случва и да си помагаме със съвети, идеи и каквото можем.

Създадох Openly Feminist през 2007-ма, защото не можех да търпя сексизма и патриархалността, с които се сблъсквах на всяка крачка. Имах нужда да кажа “Стига” и да знам, че не съм единствената, на която й правят впечатление тези неща.

Общото в двата случая е, че блогването ми дава възможност не само да документирам това, което ми прави впечатление, но и да го анализирам с помощта на хората, които ме четат. Покрай блоговете ми се запознах с хора, които са сред най-добрите ми приятели в момента.

Геройство ли е да си жена?
Някои жени са герои всеки ден, да. Убедена съм, че вие познавате поне няколко.

За какво мечтаете?
Мечтая за хармония в личния ми живот. За гъвкаво работно време, за да можем с Кайл по-често да идваме в България. За повече време със сестра ми, която живее в Германия и виждам много рядко. За реформа в социалната система, така че родителите ми да остаряват по-спокойно от техните родители. За добър учител по йога. Такива неща.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да не приемат нито една част от живота си за даденост, а активно да работят и живеят така, както те се чувстват най-добре.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Цвят: син, като очите на съпруга ми.
Песен: повечето на Belle & Sebastian
Вкус: Шоколад след глътка червено вино
Място: Навсякъде... с приятелите и семейството ми.