Петя Димитрова: Създадохме мечтано място за деца от всички възрасти

Петя Димитрова е Управляващ Директор на Voice Academy. Тя е млад и амбициозен човек, обича работата си с децата и е удовлетворена от живота си в личен план. За тази школа от нов тип и нейните радости и мечти сподели тя специално за Az-jenata.bg.

Вие сте Управляващ Директор на Voice Academy – как се чувствате в тази си нова роля?
Възхитена и вдъхновена! Voice Academy е сбъдването на множество мечти. Мои и на всяка една от уникалните жени, които забъркват това вълшебство.
Екипът ни е съставен почти изцяло от дами – десет от общо дванадесетте човека създаващи и обгрижващи старта на Voice Academy. Това е абсолютна предпоставка за много емоционалната и вихрена атмосфера.
Школата е голяма промяна и голямо предизвикателство за всяка от нас - ежедневна провокация за израстване - и професионално, и личностно, и духовно. Ново начало и нов живот, в който влагаме цялата си обич и страст.

Разкажете ни за Voice Academy – на каква възраст и колко деца очаквате да обучавате, в какво ще ги подготвяте?
Мечтата ни е да създадем вълшебно място за деца от всякакви възрасти – от годинка и половина до (и над) 18 години. Всяко дете според индивидуалните си заложби и мечти може да развива в различна степен и посока музикалните си знания и умения.

Приоритет на Voice Academy е развитието на певческите умения, успоредно с особено важните занимания по пиано и солфеж. Визията ни за изграждане на успешен артист-изпълнител включва развиването на комплекс от умения – пластика и танци, актьорска игра и сценично поведение, пеене в ансамбъл и разработване на мюзикъл, микрофонна техника и студиен звукозапис, работа с филолози по специфично произношение при изпълнения на английски, испански и френски език.

Във вокалната школа ще можем да обучаваме в различни програми около 40-45 деца в четирите възрастови групи, а в Къщата за музика и игра, която е нашата алтернатива за детска градина, ще могат да растат сред музика 15-20 дечица.

Изразявам се в множествено число, защото Voice Academy е колективна сбъдната визия за красиво и изпълнено с обич място за разтеж – не само музикален, но и емоционален и интелектуален растеж.

Ще прекарвате цялото си време сред децата успоредно с административните си задължения. Какво Ви носи общуването с децата?
Всяка една от нас търси пряк контакт и връзка с всяко от децата, с родителите, с близките, които се интересуват и ангажират с развитието на детето – не само творчески, но и интелектуално и духовно. Всички вярваме в приятелския подход за обучение и възпитание и виждаме нуждата от смислена, красива и обогатяваща цялостния мироглед среда за растеж и развитие. За развитие на самите деца, за развитие на отношенията на родителите с децата, за развитието на личността и индивидуалността като цяло.

Важна ли е ролята на родителя за развитието на детския талант и как родителите да идентифицират този талант?
Естествено, че родителят носи отговорност за пълноценното развитие на талантите и интересите на детето си. Те трябва да наблюдават децата си, да следят реакциите и настроенията им в различни занимания.
Преподавателите в школата също наблюдават децата по време на различните занимания, за да ги насочат още по-конкретно – децата проявяват пристрастията и предпочитанията си при слушането на музика и гледането на изпълненията на други деца или певци, при опитите и свиренето с различни музикални инструменти, при танцуването.

Срещали ли сте свръхамбициозни родители и как постъпвате с тях? Дали тази прекалена амбиция не пречи на децата?
Прекалената амбиция е проблем когато е основана на личните неосъществени планове и мечти на родителя за собственото му развитие. Винаги трябва да се търси балансът между родителската мечта за дете-гений с всестранни възможности и реалните способности, възможности и интереси на детето.

В школата се интересуваме от цялостната заетост на децата, от всички извънучилищни занимания, на които са записани и заедно с децата и родителите правим разумна програма, в която ученето да носи удоволствие и не води до пренатоварване.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
В днешно време е геройство да си човек, да си човечен, да си личност, да СИ. За жалост хората най-вече НЕ СА. Не са щастливи, не са пълноценни, не са реализирани, не са доволни.

За какво мечтаете?
Мечтая да съм щастлива. А съм щастлива когато виждам, че хората край мен са щастливи. Когато са щастливи от изборите си, от миналото си, от настоящето и от бъдещето си.
Щастлива съм когато хората са истински и искрени – най-вече към себе си. Когато виждам смисъл и добрина в действията, когато виждам преодоляно его, преодоляна дребнавост и материалност, когато виждам, че първопричината за нещо е любов.

Какво послание бихте отправили към българките?
Пожелавам на всяка жена първо да успее да бъде откровена със себе си. Да успее да признае неуспеха си, за да може да се поучи от него, да го поправи и да продължи напред.
После да си прости. Българката има лош навик да прави прекомерно много компромиси със себе си поради общоприети или просто чужди ценности.
И да се заобича истински. Всяка жена, всеки човек трябва да помни, че единствено от него зависи личното му щастие. Единствено от собствените възприятия.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Любимото ми място е у дома. А „у дома” се чувствам пред морето през есента, на дивана в прегръдката на моя любим.
Вкусът и цветът на водата.