Катя Михайлова: Да си жена е удоволствие

Преподавате в УНСС – какво Ви носи преподаването?
Да, главен асистент съм в УНСС, катедра “Медии и обществени комуникации”. Професията ми е много интересна и отговорна. Интересна е, защото ежедневно ме среща с нови хора, но и с ново знание. Отговорността е да построиш мост между хората и знанието. По този мост, до където съм го построила, водя и децата си. Най-големият дар, който ми носи професията ми е това, че оптимално се съчетава с майчинските ми, семейни ангажименти. В това отношение и УНСС много помага и аз като преподавател жена, майка, му благодаря.

Работите активно по проект за предпазването на децата от кибер-насилие. Разкажете ни за проекта и как бяхте въвлечена в него?
Дар на професията ми е, че ми позволява да се занимавам с изследвания, които обогатяват не само научната ми биография, но и родителския ми опит. Като изследовател аз съм съсредоточена върху въздействията на медиите спрямо детската аудитория. Разбира се, това са влиянията които собствените ми деца също изпитват. Започнах с изследване на въздействията на традиционните медии върху децата и скоро ще публикувам книга по този въпрос. Увлечена по развитието на медиите, стигнах и в момента се интересувам от новите медии като фактор в съвременното детство. Това е тема, която приковава обществен и научен интерес в Европа и по-далеч. Ето защо преди година заедно с колеги от 25 държави, включително Австралия, започнахме проект за обмен на опит и изследване на въздействията на новите технологии върху децата и по-конкретно на явлението кибер-насилие като негативно проявление на това въздействие. Проектът е по програма COST на ЕС, темата му е “Кибер-насилието: превенция на негативните и поощряване на позитивните употреби на новите технологии в образователната среда”. На 22 октомври миналата година отбелязахме първия рожден ден на проекта с научна конференция “Социалните медии за деца: кибернасилие и медийна грамотност”. За първи път УНСС беше домакин на международно мероприятие по тема в областта на социалните науки и конкретно медиите и децата. За първи път в България се проведе научна дискусия по темата медии и деца с участието на експерти от 25 държави.

На какви рискове, според Вас, са изложени най-вече днешните деца в лицето на високите технологии – мобилни телефони, Интернет?
Както потвърдиха и докладите, изнесени на конференцията “Социалните медии за деца: кибернасилие и медийна грамотност” най-често срещаната опасност за децата в новото дигитално комуникационно пространство е т. нар. кибернасилие. Това е форма на насилие чрез изображения или звуци, достигащо до жертвата чрез интернет или мобилните телефони. Много често кибернасилието прелива в реално насилие. Такива случаи в България вече има. Има ги и в Европа, и в Австралия, и в Америка. Съпоставимост на разпространението на кибернасилието в различните общества е невъзможна на този етап, поради липса на масиви от достоверни и представителни данни. Все пак явлението е ново, а също и изследването му.
В България и в други съседни страни, които не използват латинската азбука, застрашително пред децата се изправя и друга немаловажна опасност. С гръцките делегати на конференцията обсъждахме риска децата да забравят родния си език под ежедневното пресиращо въздействие на българските, гръцките думи изписвани с латински букви, на замяната на българския, гръцкия графичен дизайн на текста със западно европейски и американски. Фактите вече започват да говорят – нивото на грамотност – четене и писане – на българските деца пада. Защо? В Гърция това странно писане вече се е превърнало в език, все още неофициален, но има име Greeklish – съчетание на Greek и English.
И още множество рискове. Загубата на усещането за време – в интернет всичко се случва бързо, триумфът на индивидуалността – в интернет всеки сам конструира пространството си и статуса си без санкцията на другите, фалша на приятелството – във Фейсбук имаш 500 приятели, илюзорността на любовта... Мрежата отучва децата от основни човешки добродетели, както казва моят професор, ако те не са подготвени и узрели да влязат в нея на нивото, на което могат да я овладяват.

Какво се прави в Европа за превенция на подобни явления и какво може да се прави у нас?
Сами разбирате, че рисковете за децата в новото дигитално комуникационно пространство са на различни нива. Това означава, че и справянето с тях трябва да е на съответните нива. Двата най-разпространени подхода за предпазване на децата са ограничителен и образователен. За първия е характерно дистанциране, ограничаване на децата от послания, които могат да имат отрицателно въздействие върху развитието им. Това в интернет става чрез инсталиране на специализирани програми за защита. В България има разработен софтуер, но както показват данните от изследвания, малка част от родителите го използват. Мобилните телефонни оператори в Европа въвеждат етични кодекси за предпазване на децата от вредно съдържание. Подобен кодекс подписаха и трите мобилни оператора в България. Образователният подход предполага подготовка на децата за това как да използват информационните и комуникационни технологии и обучение за това как да бъдат отговорни участници в дигиталното комуникационно пространство. Подобно обучение се реализира чрез специализирани учебни програми по медийна грамотност, каквито в много европейски страни са задължителен учебен предмет, а в България все още дори не и свободноизбираем.
В сърцевината на всяка стратегия за предпазване на децата, независимо дали превенция от реално или кибернасилие, е майчината обич, родителската и семейна съпричастност и грижа за детето.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Геройство е да си Човек във всяко време. А да си Жена днес е истинско удоволствие. Почувствайте утехата, която ви носи майчинството, закрилата, която ви дава любимият, уютът, който самата вие създавате. Помислете за удовлетворението от професията, която упражнявате, за разговорите с приятелите... И всичко това по време на криза – криза на дивната женственост.

За какво мечтаете?
Мечтая да стана баба и заедно с дядото до мен да се радваме на новия живот. Така, както моите мили баба Мара и дядо Георги.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Обичам цвета на зимното море, песента на душата, вкуса на живота и мястото, където всичко това може да се събере заедно с любимите ми хора.

Прочетете още за Катя Михайлова