Та, разхождайки се из централните софийски улици установих, че през лятото тази вероятност се увеличава в галопираща геометрична прогресия. По прозорците на сградите може да видите всевъзможни по големина и разцветки саксии, пълни с всякакви красиви цветя. Ще кажете какво по-хубаво от това? Ясно е, че хората са естети, с желание да направят деня си по-цветен и прекрасен. Да, с тази малка подробност, че много от тези мили хора, не мислят за пешеходците по улиците. Забелязах, че голяма част от прелестните саксии са необезопасени.
Един по-силен вятър, невнимателно отваряне на прозореца или... може да коства живота на случайно минаващ и нищо неподозиращ човек.
И изведнъж се замислих, ами ако аз съм този нищо неподозиращ човечец? Какви възможности имам – да вървя по платното, за да не ми падне саксия на главата или да се пазя от профучаващите автомобили и да се движа плътно до сградите? Друг е въпросът, че обикновено, вървейки по улиците се включвам на автопилот и вървя по зададения маршрут, спейки, витаейки или блеейки някъде си. Явно тръгвайки по опасните улици трябва да си преплитам пръстите против уроки, да вървя, оглеждайки се на прибежки и постоянно да си напомням, че ме грози смъртна опасност.
После си казвам, че в крайна сметка толкова години съм кръстосвала тези улици и не ми е паднала саксия на главата. Обаче пък винаги има първи път, който може и да е единствен.
Никак не ми се ще да прочетете за мен във вестника и после цял ден да цъкате – „Леле, леле... за каква прочетох, паднала й саксия на главата и се споминала.” Лошото е, че може тогава на мен пък да ми е щастливият ден и да прочета за вас и да си кажа „Леле леле, знаех си аз, че на тези саксии не им е мястото там”. Но определено ще ме гризе съвестта, че не съм ви предупредила навреме. И някакси ще се чувствам едва ли не съучастник в убийство. Това му е лошото да имаш такава силна съвест като мен. Може би не бива, защото по вестниците чета, че да убиеш някого – това си било ежедневие, едва ли не... а на мен ми звучи като нещо сюрреалистично, демонично и ужасяващо. И все пак, за да ми е чиста съвестта ще ви предупредя.
Внимавайте да не ви падне саксия на главата!
Но пък какво да бъде и решението?
Какво мога да направя като обикновен човечец? Позамислих се и реших, че има много варианти, но колко от тях са практични и реализируеми? Мога например да си поръчам метален чадър – екстравагантно, скъпо, мултифункционално – става и за оръжие, но пък се притеснявам, че ще ми е твърде тежко... И като видях на какви висини цъфтят огромни саксии с петунии свят ми се позави. Веднага си припомних Вторият закон на Нютон, че силата е равна на масата по ускорението и вече обмислям варианта за противоударна възглавница. Може би е по-добре направо да си поръчам такова чудо на техниката и така да си ходя по улиците. Като се замисля това е една свободна ниша, която досега никой не е заел. Трябва да се провери къде може да се патентоват и произвеждат противоударни шапки – не, да не са каски... каските без това едва ли ще те спасят в този случай. Трябва да е нещо естетично, нещо шик, част от вечерния тоалет или от бизнес облеклото на дамите. Това ще даде едно огромно поле за действие, да не кажа, че ще допринесе за брутния вътрешен продукт, а може да бъдем и първата страна износител... но дали в другите страни хората си държат, така безотговорно, необезопасени саксии по прозорците? Може би там има санкции от общината? Тук цяла сграда се срути и смачка кола, пък никой нищо не каза...
А може би да си взема отпуск или пък да събера група доброволци във Фейсбук, които да обикалят опасните сгради и да молят любезно домакините да обезопасят саксиите по прозорците си... но пък като знам колко са мили някои стопани се опасявам, че ако някой последва съвета ми може да получи вместо саксия юмрук по главата, та и този вариант не е за препоръчване.
Та кой трябва да каже на тези естети, искащи да внесат цвят в сивата реалност на големия град – общината ли, гражданското общество ли, и аджеба не може ли някакси сами да се сещат за такива неща... поне като прочетат това. Сигурна съм, че много от тях са мили и любезни, но просто явно са недосетливи. И докато се сетят, че красотата е призвана да спаси света , а не да го застрашава, все пак хвърляйте по едно око нагоре, когато минавате под прозорци с пищни и феерични цветя.
***
6-те големи издънки по Черноморието
Модата в букетите
Христов Венец - прекрасно цвете за всеки сезон