Дискриминация за дебелите

20.06.2011г. / 12 11ч.
Вергиния Генова
Дискриминация за дебелите

Не мога да подмина с мълчание изследването направено в университет във Флорида, цитирано от Forbes, в което се казва, че има зависимост между теглото на дамите и тяхната заплата. Разбира се в полза на слабите дами, които в Щатите печелят средно с 22 000 долара повече от дебелите.

Колкото си по-дебел, толкова по-малко получаваш.
И, разбира се, тази зависимост важи само за жените. Мъжете могат да са колкото си искат дебели, без това да се отразява на социалното им положение и заплащането. Това може да е добре за Щатите, защото там имат национална политика да се борят със затлъстяването, но защо отново жените са дискриминирани?

Как е в България? Естествено никой тук няма да брои и лев за подобно изследване, но всички ние си правим мини проучвания, мини обобщения и мини сравнения. Почти навсякъде има по някой историк-клюкар, който знае кой, как и защо е бил повишен по стълбицата на успеха, отритнат или уволнен.
Като цяло нагласата е, че на по-слабите и на по-хубавите им дават по-приятна и по-лека работа и като че ли ги използват единствено за представителни функции, пък каишът се тегли от по-неугледните Пепеляшки. Слабите се реализират в по-добри професии и се издигат по-бързо. И естествено печелят по-добре.

Звучи ужасно дискриминационно, ужасно нелепо, но като че ли има доста истина.
Разбира се, дори и в публичното пространство има по-пълни дами, които са се издигнали до високи постове, но не смея да твърдя, че те опровергават това твърдение или просто са изключение от правилото (благодарение на своя упорит труд или на някоя дребна подробност, която ние не знаем).
А как е във вашата работа? Наблюдава ли се тенденцията по-хубавите, по-слабите, по-марково облечените да се развиват по-бързо в кариерата от по-невзрачните и по-пълните?
Как се чувствате лично вие? Смятате ли, че външния вид ви отваря врати или се стремите към повече знания и умения, дори това да ви украсява с тъмни кръгове под очите, да допринася за застоял живот и липса на финанси за по-хубави дрешки и обувки? Книжки или дрешки? Учене или фитнес? Маркова козметика, маникюр и прическа или стоене до късно над писмата и факсовете? Кое е по-важно? Кое се търси в днешно време повече? Кое работи повече? Има ли значение дали шефът е мъж, който цени красотата? Жена, която иска да се върши работата, без значение външния вид на служителите? Или пък в случая полът няма значение?
Какво ценят вашите работодатели, какво ценят колегите и как вие бихте искали да гледат на вас?

Прочетете още:

Коментирай
0 rate up comment 0 rate down comment
vgm ( преди 12 години )
Била съм с перфектна фигура до близо 40г., с многото си различни квалификации работех като шивачка на норма до пълно изтощение, само за да си отхраня и отгледам децата, приятелки нямах, защото дори и младите колежки с които излизах няколко пъти по заведение, ревнуваха гаджетата си от мен, защото знаеха че живея сама с децата. Последните няколко години, до миналата, се бях занемарила и понапълняла и установих, че поне сред жените съм по-добре приета така- пухкавичка, с визия на лелка :) Сега от една година започнах да спортувам отново и изглеждам добре, а жените пак ме отбягват и коментират зад гърба, една комшийка дори в лицето ми каза, че съм ***, защото направих забележка на внучетата й да слязат от стряхата над входа, за да не паднат. Колкото до професионалното издигане- една жена трябва да има баща,съпруг или любовник, който да я подпомогне финансово или с връзки, аз съм и без трите, и затова безработна от доста време насам! Та нека пухкавите жени в България да не се ръководят от статистиките за другите държави, тук е обратното- хубава жена трудно вирее и трупа само негативи!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
мария-магдалена ( преди 12 години )
Аз съм съгласна с всички Вас.Има обаче,и нещо друго което забравяте.Вечния въпрос,хорското мнение.Имаше един момент от живота ми,когато в стремежа си да бъда перфектна и да не давам поводи за клюки...Забравих,за себе си! Когато, една елементарна и пошла жена ме унижи,тогава си казах,че аз не заслужавам подобно отношение.И от тогава,обърнах тотално живота си.В тази връзка,когато погледнеш работодател,или който и да е-през погледа на твоите очи,няма значение колко тежиш.Важното е, да не позволявате някаква си 90-60-90,да ви отнеме това,което Ви се полага.А именно,уважението и достойнството Ви.Надявам се,да съм Ви била полезна.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
40-годишна ( преди 12 години )
там, където работя, не съм чувствала някаква дискриминация. Просто работата е такава, че няма значение какъв си, а да я вършиш. Не съм слаба, нито красива, нито заплатата ми е космическа. Просто се старая да изглеждам добре. Да, гримовете, които използвам също не са маркови, маникюрът си правя сама в къщи, но не съм си позволила да отида на работа с олющени нокти, негримирана или във вид - "неудобен за гледане". що се отнася до килограмите - те влияят на самочувствието на жената и също така показват отношението и към себе си. само че в нашите условия става въпрос за оцеляване защото здравословната храна струва пари .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Румянка ( преди 12 години )
Днес, по телефона ми отказаха работа като администраторка в хотел заради възрастта. И то на няколко места.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Rumjana ( преди 12 години )
Напълно съм съгласна с Димитрова и всички останали жени. Аз съм със самочувствие, професионален бакалавър. Справям се прекрасно в моята област и с административно-счетоводни дейности, но предлагат само работа за осми клас... Чакам за подпис в Борсата по труда. Пред мен млада дългокрака жена с къса пола. Обсипват я с предложения за сладки служби. Добре, че тя прецени, че е учила за шивачка и им отказа. А на мен - нямаме подходяща работа. Не отговаряш на изискванията на работодателите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 0 rate down comment
Димитрова ( преди 12 години )
Съчувствам на милите дами, които са коментирали по-горе, но ми се струва , че проблемът не е толкова само в килограмите. Те може да са в основата , но ако излъчваме ниско самочувствие и изглеждаме смачкани емоционално, ако раболепничим пред шефове, само за да не обръщат внимание на това, което ние смятаме за свой недостатък, ние предизвикваме такова отношение : Посланието ни е винаги всички са ме мачкали, можеш и ти да го правиш! Била съм и слаба, и закръглена. И като слаба имах доста ниско самочувствие, а също бях и доста притеснителна. Тогава срещах често лошо от отношение от много хора - беше обидно и ме караше да се чувствам още по-зле - порочен кръг.Сега, макар че съм по-възрастна и изглеждам доста по-зле, срещам предимно добро отношение от страна на околните. Мисля,че се получи така заради това, че доста поработих над себе си в посока на себехаресване и себеуважение в комбинация с лъчезарност и излъчване на добронамереност и знак , че харесвам хората, с които общувам. Вече не очаквам лошото отношение предварително и ако някога се случи (все пак хората са различни и някои просто обичат да обиждат), се държа подчертано любезно и гледам да не мисля повече за това. Изключвам причината за това да се намира в мен. Моята техника работи и сега се чувствам добре.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
snejanka ( преди 12 години )
Искам и аз да се включа с коментар по темата. Освен че съм закръглена и съм с по-нисък ръст. Дискриминацията в такъв случай я усещам толкова явно около мен че не ми се говори. След дълъг и упорит труд и дълги години на доказване на възможностите, по някакъв странен начин ми бе предложена мениджърска длъжност. Казах си - може би съм била достойна за нея. В последващия период въпреки старанието ми по всякакъв начин бях отблъсквана и ми бе показвано, че това не е за мен. Шефа, като се опитваше да ми кавалерства ми държеше вратата в позиция на "царю порталю" - трябваше да се промушвам под ръката му. Това много ме огорчаваше, но го премълчавах. При доклад винаги се гледаше на мен с насмешка. Чувствах досадата му когато ме гледаше отвисоко. Намираше повод да ми прави забележка с повод и без повод с думите "гледаш много от ниско нещата". Повод да се махна от тази позиция беше и забележката на други колеги, чийто думи при разглеждане на една снимка от парти бяха, че такива дребосъци загрозяват цялата панорама. Не искам да си спомням за този отминал период. Да, мога да твърдя че в България има дискриминация към външния вид на жените.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Мариана ( преди 12 години )
В началото искам да изразя благодарността си към колектива на списанието за изключително съвременната и актуална информация, която се публикува. И да изкажа мнението си към тази публикация за дискриминацията на жените с наднормено тегло.Аз съм също от тези дами с наднормено тегло. И винаги трябва да се чувствам виновна в живота и съдбата си за това. И винаги трябва да обяснявам пред познати и непознати коя е причината. А тези които са слаби не се обясняват толкова много.Понякога даже ми се е случвало да ме гледат с погнуса все едно не съм се изкъпала или не си подържам на високо ниво личната хигиена.И понеже и аз имам здравословни проблеми , претърпях много тежка гинекологична операция и след нея напълнях напълно разбирам дамата от Варна която е написала предния коментар.И благодаря на бога , че имам приятели , които си ме обичат заради интелекта и душата ми и ми се радват . Както казва един от тях : Дебела , ама хубава !!!!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Русанка ( преди 12 години )
Това е въпрос, който от доста време стои на вниманието ми и често преживявам дискриминация относно килограмите си . В работата си съм се доказала преди този проблем и не срещам проблеми,но напоследък ми се наложи да посетя реномирана варненска клиника и известен гинеколог.Преди мене влезе млада бременна жена - беше изпратена много любезно до вратата от въпросния гинеколог - с усмивки и т.н.Влязох аз и се появи мрачна физиономия с явни отенъци на досада остави ме да стоя права пред бюрото му /въпреки,че от няколко дни бях с кървене / и един отегчен поглед с едно "Да" от негова страна трябваше да ми подскаже , че трябва да споделя проблема си.Не можех в момента да си обясня поведението му ,а и без това бях много притеснена. След като накратко му казах за повода за нашата среща изречението,което каза беше - "Съблечи се" и с поглед ми посочи посоката на гинекологичния стол.Продължавах да тъна в недоумение .Имах чувството , че нещо много съм сгрешила или съм почти престъпник.Прегледа ме със присъщата си в момента досада и пълно мълчание и побутна излишната мастна тъкан по корема ми за да се разкрие старо секцио. ТОГАВА МИ ПРОСВЕТНА - ПРИЧИНАТА Е В НАДНОРМЕНОТО МИ ТЕГЛО! С две думи бях насочена към кушетката с видеозона.Наруших мълчанието и при този преглед като попитах "Каква смятате , че е причината за това кървене?"и в отговор получих с назидателен тон третото изречение"Рак или полипи" Не искам да ви описвам как се почувствах.Наложи се абразио и тогава и анестиоложката в същата тази клиника ми се сепна че ако намаля малко килограмите всичко ще е много по-добре. Представяте ли си какъв душевен комфорт преди манипулация с пълна упойка! Тогава безграничното ми търпение ме напусна и казах на докторката "Мислите ли че аз не знам това , страдам от диенцефален синдром и това е причината да не мога да свалям килограми!" Тя потъна в неловко мълчание - може би се досети, че трябваше предварително а не аз да и го съобщавам в началото на анестезията!ВСИЧКО СИ ПЛАТИХ КАКТО И ПО-СЛАБИТЕ ПАЦИЕНТКИ , НО ВМЕСТО ВНИМАНИЕ , СЪЧУВСТВИЕ И ГРИЖА ПОЛУЧИХ ОТХВЪРЛЯНЕ И БЕЗХАБЕРИЕ - ЗАЩОТО ТЕЖА ПОВЕЧЕ!!!! ТОВА Е ! ОЩЕ МИ Е МЪЧНО ЗА ОТНОШЕНИЕТО И ТО НА ЛЕКАРИ!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар