Борбата с найлоновите пликчета започна. Радвахме се, че има инициативи за рециклиране, за намаляване на потреблението, за въвеждане в оборот на екоторбички и т. н. Но дали всички потребители очакваха така да спадне културата на обслужване в магазините?
Колкото и голям привърженик да съм на екодвижението, не мога да подкрепя криворазбраната война срещу найлоновите пликчета.
Влизаш в магазина, купуваш си чифт чорапи, гащи или блузка и продавачката, в добрия случай леко смутена извинително те пита „В пликче ли да го сложа?“. Когато недоумяващо погледнеш и се чудиш дали има намерение да ти подаде просто гащите, тя допълва: „Питам, защото трябва да ви таксувам и торбичката“.
Това някак си изглежда грозно... ами проявете творчество, аджеба, поне артикулите да са приведени в някакъв търговски вид, пък потребителите, които не искат да плащат за найлон, да не плащат.
И тук не говорим за големите супермаркети, а за магазините по търговските улици, които продават трикотаж, обувки, сувенири и други. Явно точно този тип търговски обекти трябва бързо да променят обслужването си, така че хем да е еко, хем да не ощетяват клиента.
Как те стимулират да пестиш парите си и да пазаруваш еко, като ти предлагат да си сложиш в чантата гащите, наред с баничката и киселото мляко, което си си купил от съседния магазин? Ясно е, че просто покупките ще ти излязат по-скъпи и по-малко еко.
Има дами, които винаги в дамската си чанта си носят еко торбичка, но целта на тези чанти е да си сложиш опакованите продукти (дори в амбалажна хартия), а не да сложиш сирене, гащи и хляб в една обща торба, нали?
Прочетете още: