Писна ми от мръсотията

Мисля, че за всеки нормален и добре възпитан човек мръсотията, в която тънат определени части на нашия град (мисля това се отнася за който и да е български град), а и не малко места извън града, е нещо непоносимо! Чудно ми е, че при положение, когато всички претендираме, че сме “европейци”, че сме културни, как се появява тази мръсотия. Не виня тук кметове и хората от Чистотата, не че те нямат вина. Основната вина за мен е във всеки от нас. Всеки, който вместо да хвърли хартийката от дъвка или бонбон, фаса или каквото и да било друго в определените за целта места го изхвърля просто така, без да се замисли, където и да било.

Пример: вход в блок – 9 етажа по 3 апартамента на етаж. Все интелигентни хора – на половината табелки има “инж.", на няколко “доктор”, но ... входът тъне в мръсотия. В асансьора едва се диша. Невъзпитани хора си позволяват дори да пушат в тази по-малка от метър на метър площ. Не е необходимо да стигаме до детайли като издрасканите пощенски кутии и счупеното табло на звънците, за да се ужасим от мястото, на което всеки един от тези хора живее и минава през тази кочина ежедневно поне по два пъти – на излизане за работа и на връщане. Съмнявам се, че някой би позволил тази мръсотия в дома си. Но във входа ... А пред блока ...

Коментар от Светлана Иванова, 26 г., Несебър:
“Не мога да проумея как може да има толкова прости хора – да си лежат в мръсотията, да не им прави впечатление и да са нагли и все някои друг да им чисти. Писна ми от безотговорността, от лиготията, от беднотията, от самотата... понякога съм изморена, а искам да съм свежа, обичана и блестяща!"