Писна ми от дима в заведенията

Омъжена съм в Ирландия, майка съм на 2 деца. Всяко лято си ходим до Пловдив, където съм родена и честно ви казвам, животът ми се превръща в едно късане на нерви. Писна ми, когато сядам в кафене или сладкарница с децата си да ми се дими от съседната маса. Никой не се съобразява с теб, че си непушач и че имаш деца. Ако пък се осмелиш да направиш забележка, че се пуши в лицето на децата ти, биваш обиждана и наскърбявана и ти се казва да си стоиш вкъщи. При нас в Ирландия в началото на тази година се въведе закон забрана за пушене на обществени места и мисля, че всички спечелихме от това.

Писна ми да правя компромиси с пушачите и да се правя на "печена" в компания на пушачи, когато всъщност ми е противно да ми се дими и да ми се тровят децата. Писна ми да си затварям очите и да се преструвам, че не ми пука от тези неща. Ако можем да сме малко по-зрели и по-отговорни към другите и да не сме егоисти, мисля, че много неща ще се променят и животът ни ще бъде по-смислен и по-щастлив. Моля ви, мислете и за ближния си, така както мислите за себе си – особено преди да запалите поредната си цигара на някое място или пред очите на някое дете.

Не опорочавайте чистия детски свят с грозния дим от вашата цигара. Децата заслужават друго отношение. Уважавайте ги!!!
Поздрави на всички вас! Дани

"Госпожата, която така добре казва при нас в Дъблин, щом не е българка /не се чувства вече за такава/ да си седи там в Дъблин ... съжалявам, но и аз имам дете и мога да Ви кажа, че ако ще ги гледаме като в епруветка и ще ги пазим и от цигарения дим да им сложим по 1 противогаз на децата, че той и въздухът е отровен, да не им даваме вода и да ходят със скафандри ..... щеше ми се да я питам дали тя децата си не ги е екипирала с противогази и скафандри и да ги храни само с отгледани от нея растения и домашно печен хляб, дали им дава да стоят пред телевизора или монитора на компютъра???? изобщо, що за психарка е или се чудеше как да се похвали, че живее в Дъблин????!!!!!!!"
Е. Пехливанова, 29 г., Петрич

Коментар на И. Иванова, Пазарджик: Много си е права жената от Ирландия, а горепосоченият коментар от Пехливанова е абсолютна глупост. Такава завист и злоба прозира от тази жена, че не знам и тя самата как се понася! Няма абсолютно никакво значение откъде си и къде живееш, и наистина е срамота на една елементарна сладкарница да не можеш да си заведеш децата без да има "какички и батковци", които димят като локомотиви и като излезеш отвън, не само дрехите, ами и душата ти се е вмирисала на отвратителните цигари!!! Ами че то всички ако разсъждаваме като Пехливанова, съвсем скоро наистина ще трябва да се разхождаме със противогази на улицата, а нейното дете изобщо не го облазявам. Явно редовно бива обгазявано, не само от околните, но и в семейството си!!! В крайна сметка нали сме се засилили европейци да ставаме, то ако не уважаваме себе си, не можем да очакваме, че в Европа ще ни уважават!!!

Коментар: По повод коментара на госпожа Е. Пехливанова от Петрич относно написаното от мен на тема тютюнопушенето на обществени места искам да заявя, че съм повече българка отколкото тя си мисли. Тук съм, защото съм омъжена тук от години и не се хваля, че живея тук и не съм психарка, госпожо Пехливанова! Голяма сте невежа да обиждате хора, които не познавате и които споделят лично мнение. Болно ми е, че у нас българите има толкова много злоба. Никога не съм парадирала, че живея в Ирландия – съпругът ми е ирландец, та затова споменах “тук при нас в Дъблин”. На децата си говоря български и съм много горда от това. Не мисля, че съм психарка, както ме наричате в коментара си, само защото искам да ги предпазя от цигарения дим по заведенията. И не им слагам газови маски и не ги храня само с домашен хляб и други споменати от вас глупости. Най-обикновено семейство сме, на един доход и не знам защо сте толкова озлобена. Усмихнете се малко, де! А на мен все още ми е противно да ми се дими в лицата на децата ми и позицията ми относно тютюнопушенето на обществени места в България не се е променила и няма да се промени. Така че, госпожо Е. Пехливанова, водете си детето да му димят околните и после му казвайте колко много го обичате. За мен това не е обич и вие не сте отговорен родител! Е, това е от мен! Не можех да си мълча, след тези нападки от ваша страна, но не ви се сърдя – това си е ваше мнение! С уважение: Йорданка Нешева Ni Chionnaith (или се произнася Ни Кийони) за редакторите