Вино и море, море и вино?

Всяка година си казвам, че ще напиша за това, което най-силно ме шокира на българското Черноморие: фактът, че от гурме-гледна точка то е един абсолютен Апокалипсис. И докато по отношение на храната от време на време има проблясъци, то виното си остава голяма, зееща гнойна рана в тялото на летните ми преживявания. Показателна за винената култура на обслужващия ни по Черноморието персонал случка: в една пицария, от тези с огромното меню с картинки и дебнещи отвън келнери, опитващи се да те вкарат вътре на всяка цена, две чехкини искат да опитат българско бяло вино, като за тази цел се консултират със сервитьорка какво точно да бъде то. Ако все още не са разбрали къде се намират, то най-късно с получаването на отговора: "Амчий, утде да знам? Аз ни пия вино", трябва вече да са наясно.

Ето и наблюденията на екипа на Vinoto.com върху най-важните аспекти от винената култура:

1. Персоналът – обучението на персонала от заведенията по Черноморието от гледна точка на виното е на ниво "несъществуващо". Не е направено дори минимално усилие от тяхна или от страна на собствениците ако не за професионално, то поне за адекватно и донякъде грамотно отношение към виното. Далеч съм от мисълта да водя дискусии със сервитьора коя реколта е по-добра и дали българските вина имат потенциал за стареене, но не искам с леко заповеден тон да ми бъде "препоръчано" да си поръчам "Черга", както и не искам да чувам изрази от рода на: "Това е едно много добро вино, много го пият" или "Шефът ми много го харесва".

През изминалите няколко години като че ли може да се констатира, макар и малко, увеличение в консумацията на вино (алилуя!), проява на повече интерес към темата и желание за увеличаване на винената култура. Източниците на информация са налице и достатъчни. Но да не би да си мислите, че тази вълна е засегнала и персонала в заведенията по морето? Не, нещата са по старому – вината често се носят отворени, изобщо не се представят на клиента, чашата се пълни догоре, както се е пълнила през последните 40 години, вината се сервират топлички (особено червените) и през цялото време ви се долива.

2. Винената листа. Съставена по неведом принцип, но във всеки случай доста безгрижно и като че ли набързо – същата като миналата година. В нея фигурират евтини, масови и не особено впечатляващи вина, които обаче ни се продават със стабилна надценка. Написана е непрофесионално, а много често и неграмотно. От няколко години винените листи са огледален образ на агресивността на представителите на Домейн Менада и на желанието на собственика да се съпротивлява на тази настойчивост, както и на способността му да устои на невероятното изкушение, което му се предлага, а именно – дървена стойка за вина. Нека тези редове да не се разбират като нападение срещу може би първата истинска марка вино ("Черга"), лансирана с адекватна маркетингова кампания на българския пазар, просто сетивата на желаещите да си доставят удоволствие с чаша вино много бързо се уморяват от вездесъщото й присъствие. Освен вината на Домейн Менада, във винените листи могат да се забележат и масовите вина на Винекс Славянци, на Феста Уайн Къмпани, на Винпром Карнобат, на Домейн Бояр и ... това е. Къде са качествените вина на тези производители и къде са тези на другите винарски изби като Шато де Вал, ВИ Тодоров, Дамяница, Санта Сара, Винпром Свищов, Винзавод Асеновград и др.?

Излишно е изобщо да зачекваме темата за вносните вина. Вярно е, че главната целева група на морето са чужденците (на които обаче съвсем не показваме най-добрите си вина), но пълното игнориране на тези вина означава ограничен избор, а ограниченият избор никога не е бил нещо хубаво.

3. Чашите – освен вече споменатото им безмилостно пълнене догоре, те са меко казано неподходящи. Това са чашите, способни да съсипят и най-финото и елегантно вино. При сравнителни дегустации, провеждани от производители на чаши, те биват наричани "жокер" и всеки присъстващ може да се убеди защо. Вярно е, че публиката по нашите курорти не очаква и по всяка вероятност не е в състояние да оцени една хубава чаша за вино. Предвидливите ресторантьори обаче биха могли да имат няколко комплекта от правилните чаши за клиенти, които очевидно биха ги оценили. Наивна представа, но пък хубава....

На всеки любител на вино много бързо му става ясно, че в 95% от заведенията по Черноморието винена култура изцяло липсва, в 4% има непохватни, но похвални опити за формиране на такава и в 1% от тях има задоволително отношение към виното, поне в очакваните за България граници.

Главната причина за липсата на адекватна и модерна винена култура, която се наблюдава масово в българския ресторантьорски бранш е липсата на желание. Желание за образоване, защото желание принципно е налице – особено такова за бърза печалба.

Колкото и закостеняла да е традиционната представа на българина какво трябва да е виното, как и къде да се пие то ("тежко", "руйно", с луканка, в намиращо се под земята помещение, наричано "винарна" и под съпровод от македонски песни) и колкото и непретенциозна да е чуждестранната публика, с малко желание могат да се задвижат необходимите процеси, които да променят отношението ни към виното и да ни извадят от лигата на правещите, но не ценящите виното нации.

P. S. ... и не се навеждайте на еретичната мисъл да помолите да ви декантират виното....