След ужасния взрив в автобус на Бургаското летище си мислех, че превозвачите ще вземат крути мерки и ще е много по-трудно да си превозиш багаж и да пътуваш.
Мислех си, че ще трябва да се отиде на автогарата поне половин час по-рано. Но, за пореден път се убедих, че българите сме абсолютни непукисти. И максимата всяко чудо за три дни – важи с пълна сила и за нас. Не са минали и няколко седмици от така наречения атентат, но всичко си е както преди на принципа „Ела, вълчо, изяж ме”. Никой не е решил да ни навреди и никой не го е направил. Иначе възможности колкото искаш. Явно дори и терористите знаят, че ние самите сме си достатъчно голямо бедствие, че да се занимават с нас.
Много от вас, които са пътували до морето с автобус, сигурно са се убедили, че който не е решил, той не е превозил каквото му хрумне. Без да споменавам фирмата ще ви разкажа как протича едно такова пътуване.
Първо когато си купувах билета си мислех, че с цел превантивни мерки ще изискват някакъв документ за самоличност, ще запишат имена и т.н., както при издаването на самолетни билети. Нищо подобно. После си казах, е то е трудоемко, трябва да променят системата за издаване на билети, сигурно са ангажирали повече хора, които да проверяват куфарите, пътниците и прочие на автогарата.
Още по-далече от истината. Ако пътуваш късно през нощта, дори не се вижда, кой какво къде слага. Натъпкват се багажите за отрицателно време и който се качил, качил. Нито минаха да проверят билетите, а какво остава за багажа, спокойно можеше да се е качил някой в повече или пък някой да липсва. Тогава си казвам, че то на нас и камикадзе не ни трябва – спокойно можещ да качиш багаж в суматохата, без изобщо да се качиш в автобуса. После си активирай бомбата, когато си пожелаеш.
На връщане ситуацията не беше по-различна, освен, че беше светло. Да не говорим какви невероятни възможности за фойерверки има на местата за почивка. Спират десетина автобуса, излизат стотици хора. Автобусите са празни, аз поне не забелязах някой да стои да охранява. Да не говорим, че дори да има някой от персонала на автобусния превозвач, той не познава хората, защото дори не е минал да ги види лице в лице, така че всеки може да се качи под предлог, че иска да си вземе нещо от багажа и да внесе или изнесе, каквото си поиска. Още повече, че автобусите толкова много си приличат, че и без да имаш някакви потайни мисли, можеш най-спокойно да се качиш в друг автобус и ако няма дублаж, ще разбереш за грешката си когато е очевидно късно.
Ще кажете какво пък те учудва това, винаги е било така. Е, да но след зловещото посегателство над човешки животи, мислех, че всички ще се постреснат малко. Да ние не сме евреи, но откъде знаете с какви хора пътувате в автобуса? Или смятаме, че като сме българи, това е някаква гаранция никой за нищо да не ни закача. Е, понякога се ловува и дребен дивеч. А може пък някоя терористична групировка да започне да си прави тренировки на наш терен – условията са идеални за начинаещи в бизнеса.
И човек седи, почесва се и си казва „Какви ни ги говорят тез каки по телевизията? Какви мерки за сигурност? Каква засилена охрана? Аз каква телевизия гледам.” После мигаш и си казваш аз защо изобщо гледам новини, само да се психирам, по-добре да си играя черното тото в тоя живот, да си въртя руската рулетка, пък какъвто ми бил късмета и да си вярвам, че „родната полиция ни пази” или милиция се пееше, все тази.
Снимка: Reuters
Прочетете още: