Казвам се Аз

Макар и първа в Аз-Буки-то, не съм дошла нито случайно, нито отникъде на този свят. Това важи и за всички останали буквички. Поколения мъдри и учени хора са създавали прадедите ни, дедите ни, родителите ни. Мислели са, че чрез нас ще съумеят по някакъв естествен начин да предадат знанията и уменията си на идващите след тях. Но въпреки всички усилия, въпреки че всичко изглеждало правилно, в края на краищата се получавало или някакъв нищо не значещ звук, или беззвучна тишина. Защото всеки работел в самота и създавал някаква си своя буква.

Тогава един Добър Мъдрец прозрял пътя. Събрал всички букви, и те се превърнали в Писменост. Писмеността дала възможност на хората да създават култура, наука, знания, информация, приятелство, история, настояще и бъдеще. Но това е само светлата страна на Писмеността…..

Срещу всеки Добър Мъдрец в Живота винаги стои и един Злодей. В мига, в който нашият Злодей зърнал Аз-Буки-то, в главата му притъмняло от убийствената мощ идваща от тъмната страна на Писмеността. С нейна помощ ставало възможно да се унищожават хора, нации, култури, да се променя История, да се профанизира наука, да се измисля информация, да се открадне настоящето и бъдещето на цели поколения, да се създават врагове, и да се властва, да се властва, да се властва…..с цената само на едната Истина!

От както съществуваме, нас – всички буквички от всички Аз-Буки са ни ползвали както Мъдреците, така и над нас са властвали Злодеите. Когато превес са взимали Мъдреците, Злодеите са се свивали някъде и ръмжейки злобно са чакали да дойде техният час. Случвало се е, макар и много рядко. Много по-често ние сме служили за създаване на измислени, понякога ужасяващи, понякога просто скучни или откровено просташки светове.

Ние, буквичките, може да не знаем нищо нито за Истината, нито за Лъжата. За Живота може да знаем само това, което той скъпернически ни е научил. Ние може да не разбираме – как така може да се вярва в една лъжа и да се лъже в една истина. Но това, мили мои буквички, го разбира Мегаломедийният Император и Никой друг. Днес вие сте изцяло в негова власт. И не е ваша работа да му вярвате или да го обичате! Ваша работа е да му помагате, щото всички хора, които го четат, да намразят онези, които Мегаломедийният Император и стоящият над него Злодей им внушава да мразят! Защото в тази измислена държава трябва да има една измислена истина, в която всички измислени хора трябва да вярват и тя трябва да е – Истината на Мегаломедийният Император и нищо друго!!!

Аз, буквичката Аз, не вярвам в тази истина! Първо, защото не съм човек, и второ, защото имам собствено достойнство. То е заложено в името ми – Аз!

По тази причина, съзнавайки извършеното престъпление срещу Аз-Бучния Закон, моля да бъда изключена от Аз-Бука-та и да бъда заменена с единствената достойна за това нова главна буква-Тош* ! А Аз-Бука-та от днес да се нарича вече Тош-Бука…..

Тош*-не е това, което си мислите. Тош се наричаше финалният сполучлив седми поред удар при игра на стъклени топчета в двора на Тревненското училище през 1959-та година, след който единствено топчетата на победените стават собственост на победителя. Днес победителите в Тош-играта, така наречените Тошовци, стават собственици на парите, имота, мечтите, и живота на победените. Може би, защото буквичките вече са се предали изцяло на злодеите…може би защото Добрият Мъдрец се е отчаял от нашата глупост…не знам…