Моята Европа – нашият дом

Всяко живо същество, дори и малката мравка, гради своя дом с много грижи и любов. Ние, хората, милиони години сме се развивали в пълна взаимовръзка и в хармония с космическия мир. Но с развитието на науката и техниката, човечеството застрашава природното равновесие.

Човекът винаги се е смятал за най-съвършеното творение, но това не му дава право да се самозабравя и да се отнася безотговорно. Безумие е да се твърди, че сме победили природата. Нима сме й обявили война? Срещу кого воюваме? Нито един разумен човек не разрушава своя дом. Нима сме обезумели, та избиваме безразборно животните, отравяме с химикали атмосферата, разграбваме безотговорно природните богатства, изсичаме горите – “белите дробове” на нашата земя? Не осъзнаваме ли, че воюваме срещу самите себе си, че обричаме на гибел децата си? Природата ни е дала сетива, но ние сме слепи за изтровените в моретата и реките риби, глухи за предсмъртните тътени на земната утроба, нехаещи за светкавичните изменения в атмосферата, за замърсения въздух.

Природата ни предупреждава. Тя е не само съвършена, тя е и мъдра, много повече, отколкото ние предполагаме. Тя е и милостива. Тя иска ние да оцелеем. А това означава да запазим нашата биосфера, засега единствената, в която човекът може да съществува, защото ние сме програмирани да живеем сред чист въздух, природна светлина, чиста вода, тишина, простор и зеленина. Но затова трябва да овладеем науката и техниката.

Отношението към нашия дом – Земята трябва да се опира върху ясното разбиране на законите, които управляват развитието на живата обшивка на земята и да се водим от думите на Айнщайн: “Грижата за човека и за неговата съдба трябва да бъде главна задача на техническата цивилизация.”

Нека съумеем да опазим Европа, най-китното кътче от човешкия дом. За да можем с наслада да посетим Рим, Флоренция, Париж, Варшава и след това да разказваме за природните им красоти. Нека дълги години имаме възможност да се докосваме до тези прелестни кътчета.