Възпитанието на децата и медиите

Наскоро по една от националните телевизии се дискутираха проблемите в българското училище и по-конкретно дисциплината на учениците. Бяха показани кадри на насилие в и около училищните сгради, употреба на алкохол в класна стая и гавра с учител. Всичките тези записи са направени от мобилните телефони на самите ученици. В резултат на което се изказаха много мнения, чийто главни действащи лица бяха най-вече незаинтересованите родители, некомпетентните учители, ниската култура на обществото и т.н. Но нито един от участниците или водещият не дискутира ролята на медиите във възпитанието на подрастващите.
Несъмнено децата възприемат голяма част от света от телевизионните и радио приемници, печатните издания и рекламните билбордове, транспаранти и т.н.

Модата, налагана от медиите диктува техния начин на поведение.
Децата, гледайки телевизия, много лесно могат да достигат до извода, че насилието е нормална част от ежедневието и че добрият винаги побеждава лошия с жестокост. Тези деградивни модели на поведение са застъпени не само в детските програмни блокове, но и в целия ефир – например в рекламите – баби и дядовци (които даваме за пример) чупят коли и нападат тийнейджъри. Разсъблечени млади жени, заели пози със силно изразен сексуален подтекст красят улиците ни. Аморалното поведение на повечето известни хора, станали кумири на децата, дават недвусмислени сигнали за вредата на нормалното психическо развитие и възпитание на изграждащите се личности.

Ето защо родителите трябва да наложат строг контрол върху дистанционното, определяйки кога и колко време могат да прекарват възпитаниците им пред екрана, както и да спазват най-вече възрастовите ограничения на излъчваните филми. Медиите не трябва да излъчват или публикуват материали наситени с насилие, които пораждат страх и агресия в подрастващите.

Директорите и учителите, училищните настоятелства, експертите в министерството на образованието може би трябва да вдигнат глави от учебниците и букварите и да се огледат в наситената с жестокост или сексуален подтекст “действителност”.

Коментар на Надя Дякова: Докато четох материала за децата и медиите си мислех, че ние – родители, учители, общество – сме длъжници на нашите деца. В препускане да осигурим материалното им благосъстояние ние съвсем забравихме за техните души, за духовните им потребности. Ще кажете: “Ако имат такива”. Аз пък ще ви отговоря, че ние сме тези, които е трябвало да ги насочим в правилната посока. Едно дете, докато е малко не знае дори ръцете и лицето да си мие, но родителите с ЕЖЕДНЕВНИТЕ си напомняния, насаждат у децата този навик. Такъв е и пътят към духовното им израстване. Но не през пубертета да се оправдаваме, че те не четат, че от нищо, освен от компютър, не се интересуват. Не. Това се изгражда още в ранна детска възраст. Колко от вас, родители, с ръка на сърцето ще признаят, че водят РЕДОВНО децата си в библиотеката на намиращото се наблизо читалище, за да ги приучат също както миенето на лицето и ръцете, на зъбките, да взимат и да връщат книжки? Сигурно единици. А и това е навик, който се гради. Не съм против компютрите, това е бъдещето, освен това те са ни и големи помощници. Но не може да се замени интимното удоволствие – между теб и автора на книгата! С нашето бездействие в тази насока ние им ОТНЕМАМЕ ПРАВОТО НА ИЗБОР. Част от децата сигурно биха предпочели да не четат, но вероятно ще има много, които ще изпитат удоволствие от четенето. В библиотеката срещу символична такса могат да се запознаят със съвременни и класически автори, писали за деца. Не е нужно семейството да е богато и да купува скъпи книжки, нужно е просто да си дава сметка, че създавайки такива навици в ранна детска възраст, работи за изграждането на детето си, за превръщането му в ЛИЧНОСТ. Може би съм пристрастна, защото работя в библиотека, но ми се струва, че и много психолози биха подкрепили моята теза. А защо да не споделят мнение и родителите? Библиотеката, в която работя, се намира на ъгъла на улиците “Лавеле” и “Денкоглу”. Най-тържествено мога да обещая, че няма да върна нито един родител, който доведе детето си и го запише за читател и който продължи в течение на една-две години да води детенцето. Убедена съм, че ще има полза от подобно начинание. Убедена съм също, че нито един родител няма да съжалява след години, че е пожертвал някой и друг час точно за това. Надявам се, че ще ме подкрепите. Децата са нашето бъдеще и това не е клише. Ако ние сега не им създадем навици, след години ще берем горчивите плодове на безхаберието и нихилизма си. С много обич към децата и с вяра в бъдещето на България – Надя Дякова

Коментар на Мария Антова: Съгласна съм с коментара на Надя Дякова. В крайна сметка, ако всички ние си вършим както трябва работата (под всички имам предвид родители, учители, институции и пр.), то тогава дали телевизията ще е толкова важен фактор в развитието на децата?

Коментар на Биляна Стоева: Съгласна съм, че семейната среда е определящ фактор за възпитанието на децата. Но не е само тя. Медиите имат огромно влияние върху всички и най-вече - върху децата. Как един родител да обясни на детето си, че даден рекламиран продукт не е подходящ за него, че даден билборд не е естетически издържан, че голяма част от филмите, излъчвани в най-гледаното време, също са, меко казано, неподходящи, че заглавията от вестници и списания са ужасно написани, да не говорим за снимките...Списъкът е много дълъг. На родителите няма да им стигне времето да разясняват, убеждават, дават примери. Най-лесно е да се забрани. Но докога? Време е да се приемат адекватни закони, ограничения за публичните пространства. Да се прекрати това, че "добрата новина е лошата новина". Стига с това насилие, което ни залива!

Телевизията и децата

Четенето – тази трудна материя