Какво е да си майка?

Представете си тази ситуация: Детето тръгва в първи клас. Учебните занятия са половин ден. Занималните – до 17 часа. Работното време на родителите е до 18 часа, а шефката няма семейство и не прави компромис с работното време. Не е ли удачно да се предвиди майчинство до навършване на 10-годишна възраст на детето, когато то ще е в състояние да ходи само по улиците, да седи само вкъщи, да има изградени навици за учене и да не се налага помощта на баби и дядовци или наемане на гледачка, или каквато и да е алтернатива. Помислете само за дългите ваканции и многобройните почивни дни. Майчинството може да е неплатено. Глупаво е млада жена да загуби работата си, само защото детето й тръгва на училище. Какви са правата й? Моята квалификация позволява работа вкъщи, но не с всички жени е така. Съученици на дъщеря ми ходят сутрин на частна занималня (училището не осигурява такава за втори клас), следобед преуморени отиват на училище, вечер, капнали от умора, понаучват нещо за следващия ден. На сутринта, примрели за сън, започват 12-часовия си ден, подложени на постоянен шум. Колко здраво може да се опази такова едно дете? Заслужава си да се помисли.

Коментар:
Има и по-лошо. Например моето работно време е от сутрин до 20:00 вечер включително и събота. Прибирам се буквално отчаяна от живота, защото ме чака готвене до 23:00 часа и други такива задължения, заради които нямам секунда свободно време да се почувствам жива. Каква е тази държава и хората, които ни дават хляб? Защо ни карат да мислим нон -стоп за тяхната фирма и дори по време на сън и през едничката неделя, която ни остава. А заплатите да ни стигат да си плащаме само сметките за ток, телефон и вода и после мизерия.
Р. Велева, 27г.