Аборт преди Благовещение

Незнайно защо точно преди Благовещение Църквата се сети, че абортът е грях. Заговори яростно против извършването на аборти и дори започна да отлъчва доктори, защото са признали, че извършват аборти. По тази логика май трябва да отлъчи почти цялото докторско съсловие, защото те масово нарушават не само Хипократовата клетва, но и общоприетите морални ценности и така разрушават доверието на обществото в тази най-човеколюбива професия.

Да не говорим, че като цяло християните в България посещават църквите само на големите християнски празници и общо взето им е все тая дали църквата ги е отлъчила или не.

Същата деградация се изнася от медиите и по отношение на Църковните проблеми – вътрешните разцепления и разногласия са най-малкото зло на фона на явното търгашество с имоти. Да не говорим, че във всяка църква вече е нормално да си закупиш свещи, картички, дори СД-та, а за всяко кръщене, сватба или погребение се заплаща подобаващо. И няма как да не направим асоциация с това как Иисус разгони търговците от храма, за да не го оскверняват.

Затова изказванията на свещениците по повод на аборта не звучат убедително за обществото. Първо трябва да се погледне гредата в собственото око, за да може след това да се извади сламката от окото на народа. Лекарите вземат пари за аборти, а нима Църквата не взема пари от народа? Срещу 20 ст. може да се помолиш за опрощение на греховете си. Толкова ли струва истинското покаяние?

Църквата трябва да припомни истинското си предназначение на тази земя. Тя не е призвана да изземва функциите на държавата и да прокарва закони, а да кове законите в сърцата на хората.

Защото най-многото, което ще направи в противен случай е да отблъсне още повече младите хора от себе си, защото с какво би се отличила тогава от един диктаторски режим или от инквизицията? Не е ли сам Бог оставил свободното право на човека да избира между живота и смъртта и да бере плодовете от избора си?

Иисус прости на една блудница, която обществото искаше да убие с камъни. Тя най-вероятно е имала доста аборти, но въпреки това не беше анатемосана. Но какво прави днес Църквата, освен да заклеймява?

Нима за жените, които под една или друга форма са посегнали към това не е достатъчно, че цял живот ще живеят с проклятието на смъртта на нероденото си дете. Какво прави Църквата, за да ги достигне в объркването им, в срама им, безпомощността им, защото колкото повече времето минава те си припомнят, че ако не биха извършили това щяха да имат дете на еди си колко години. Някой от тях се сдобиват не само с психически травми, но и със сериозни физически увреждания, включая и стерилитет. Нима това не е най-страшното наказание за една жена?

Лекарите си измиват ръцете, като същи Пилат Понтийски, но прибират парите. Отчето, ако се стигне до изповед си казва обичайните думи, в крайна сметка тези проблеми не са негови. Бащата, от когото е детето си взема багажа и продължава нататък и като проява на най-висша хуманност към сътворения от него човек е да предложи пари именно за убийството, след което си купува праведност само срещу 20 ст.
Трийсет сребърника – даже е много за живота на неродените в България.

Най-лесно е да посочиш към някого с пръст и да му кажеш ти си грешник, защото смяташ, че абортът е едно добро решение. Да, за много жени е единственото решение, защото в такъв момент са изправени сами срещу целия свят и не могат да намерят светлина в тунела. И защото знаят, че в България, ако не посегнат към аборта, след това като самотни майки са обречени на недоимък, отхвърляне и изолация.

На времето в патриархална България е било немислимо селото да не ожени забременялото момиче. Колкото и бедни да са били хората, не са изхвърляли децата си на улицата, все се е намирал някой добър роднина или бездетна двойка да го отгледа. За съжаление в днешно време животът не се цени и затова социалните домове са пълни с нежелани деца, незнайно как оцелели от аборта, но това е друга също толкова тъжна тема.

Обаче, ако Църквата се постарае и възпита хората, така че да се страхуват от Бога и от греха, да променят нравствената си парадигма и да поставят живота пред просперитета, кариерата и егоизма си, тогава дори абортът да е позволен, сърце няма да им даде да го извършат. А за лекарите съм убедена, че бебешкият плач е далеч по-приятен от покъртителната гледка при кюртажа.

Нека имаме свободен избор като общество, но нека имаме и сърце, за да изберем живота.
Тогава новината от Благата вест за много жени в България няма да звучи като погребален звън и анатема, а ще възвестява едно ново бъдеще.

Коментари:

Аборт! Това е дума, която вече наистина не трогва почти никого. Аз също така мислех, но когато се роди моето малко момиченце преди почти две години. Осъзнах, че абортът би било най-жестокото нещо на света към това малко и невинно Божие създание. Представете си да се роди едно такова малко човече и да го хванете за гушата и го удушите, защото ще ви е непосилно да го отгледате. Къде е логиката? Мога да говоря много за това, но мисля, че това е същественото! Поздрави!
Велина Давидова, 24г.