И в Щатите са сексисти

“Дейли Телеграф” съобщи, че кметът на Ню Йорк, Майкъл Блумберг, е обвинен в сексизъм. Срещу него е подаден иск, защото неговата подчинена Секико Сакаи Гарисън твърди, че той си е позволявал сексуални забележки на работното място и открито е наредил на сътрудничката си да направи аборт. Когато научил, че 16-та дама от персонала му е бременна думите му били “Убий го”. За Щатите това изявление е непростимо. Но прегрешенията му не се ограничават само до възмущението му, че за известно време губи част от персонала си. Освен това той си позволявал да подмята на жените, че с удоволствие би ги оправил, както и да нарича служителките от мексикански произход “подскачащи бобени зърна”. На него се приписват и думите, относно избора на детегледачка “всичко, което ви трябва е някой черен, който дори не е нужно да знае английски, за да го изведе от горяща сграда”.

Та, ето как стоят нещата в САЩ, където големият брат вижда всичко и наказва всичко. А у нас почти никой не роптае срещу никого. Значи ли, че у нас няма сексисти, че ние сме много по-цивилизована и много по-морална и дълбоко патриархална нация или просто у нас това се счита за нещо дребно, на което дори не трябва да се обръща внимание?

Тази новина би могла да ни провокира да си зададем доста въпроси относно това има ли дискриминация у нас и дали тя се идентифицира като такава.

Всяко хубаво момиче е свикнало да му подвикват какво ли не по улиците, но от това още нито едно не е направило велика драма? Никоя жена не е завела съдебно дело защото колега или не дай си боже, шефът й я е опипал на работното място. Ако жените сами се справят с живота, това може би е поради страха, че няма да имат с какво да живеят и примирението, че и следващият работодател ще е същия, ако не и по-лош.

Никоя жена, нуждаеща се от работа не се е оплакала, че някой я е държал в подчинение и е изисквал сексуални услуги, за да я наеме или задържи на служба. Дори за определен тип жени е престижно, ако някой от високопоставените мениджъри има неблагоразумието да лапне по тях и да ги издигне набързо в кариерата. Веднъж стигнали на високи позиции, те лесно могат да забравят, че са били обект на сексизъм.

Но, дали пък в нашето общество сексуалните закачки не се възприемат по-скоро като комплимент? Ако новият шеф желае по-радушно да бъде приет в колектива той щедро прави по-пиперливи комплименти на жените, за да бъде смятан за отворен, готин и с младежки дух. Но къде е границата и прекрачва ли се тя?

Фактът, че не се говори и не се завеждат дела за подобни подмятания и действия е или че те не съществуват, или че не се възприемат като нарушаване на личното достойнство и пространство или просто, че потърпевшите преглъщат и се примиряват. Въпросът защо – остава отворен.