Трудът на учителите

22.09.2007г. / 10 55ч.
Аз жената
Трудът на учителите

С огромно огорчение прочетох мненията за учителския труд!
Помислих си, че тези млади хора, които отричат трудността на учителската професия също са изградили днешния си ден на базата на това, което са научили от своите учители в отминалите за тях години!
Уважаеми дами, ако смятате, че е толкова лесно да бъдеш учител и да получаваш по 48 работни дни платен годишен отпуск годишно защо не станахте учители? Обаче съм убедена, че трудно се справяте със собствените си деца в ролята си на възпитатели и с облекчение очаквате друг да ви свърши работата!
Учителската отпуска в никакъв случай не е по-голяма от тази на държавните служители, но нервите и напрежението са в пъти повече!
Никой не ме е карал насила да ставам учителка, още повече, че средното ми образование беше специално икономическо и то завършено с отличен успех, но явно това ми е призванието!
Във всички случаи има и хора, които оценяват труда ми по достойнство и това е моралното удовлетворение за учителите! За материално и дума не може да става!


Малко от работата на учителите
Пише ви учител
И такива учители има
Тъжно е да си учител
На какво ще научат децата ни?
Тъжната истина за учителството
Учителските заплати
Автогол за стачкуващите учители
Колко да учи едно дете?
Мотивацията на учениците

Коментар: Отчаяна съм! Няма ли един грамотен учител сред тези, които ползват компютър?
Илка Попова, 59 г.

Коментар: Какъв Ви е проблемът в случая, г-жо Попова? Причина за отчаяние не виждам. Мнението на г-жа Георгиева е безкрайно точно и ясно, написано без НИТО една правописна грешка! Евентуалното повторение в началото ( годишен – годишно) е нещо допустимо, предвид че има хора, които не четат мненията си (като мен например) преди да ги пратят. Очевидно е, че въпросната учителка знае как се ползва компютър, защото е спазила правилата за разстояние между препинателен знак и буква! А това, че Вие не намерихте за какво друго да се заядете е съвсем отделна тема.
Препоръчвам на всички вас, антиучителски настроени същества, да се замислите ВАС КОЙ ВИ НАПРАВИ ХОРА или поне се опита да измоделира нещо човешко в съзнанията ви. Има една песен, любима на мен и на още много други, в която Роси Кирилова е възпяла учителката си- “УЧИТЕЛКО ЛЮБИМА, ЦЕЛУВАМ ТИ РЪКА”. Аз завърших училище преди 4 години, но не съм забравила нито добрите, нито некадърните си учители.
И като се замисля некадърни в повечето случаи бяха младите, наскоро завършили възпитатели, резултат от “демократическото” управление в България. Интересувал ли се е някой от вас с какъв бал приемат в Софийския университет във Факултета по начална и предучилищна педагогика? Там се влиза с ТРОЙКА, тоест там са приети най- често издънките на образователната ни система. Моля за извинение всички студенти по педагогика, които са отишли да учат за учители, защото чувстват, че това е призванието им!
Аз се прекланям пред моите учители, които ме научиха да пиша и да чета, да смятам, да мисля и да разсъждавам, да умея да изразявам мисълта си, да давам смислени мнения и да обосновавам отговорите си, да мисля рационално и да действам прецизно!!! Защото, ако не бяха те – моите учители, аз щях да съм на нивото на мнозинството стенещи и мрънкащи човечета в нашата мила родна страна. Да си човече е лесно, но да станеш ЧОВЕК е трудна и отговорна задача, предоставена на нашите учители и родители!
Петя Георгиева, 22 г.

Коментар: Госпожице Георгиева, правописни (не стилистични) грешки има. Да пренебрегнем липсващите запетайки, но в българския език се пише и изговаря ОТПУСК, а не ОТПУСКА. Г-жа Георгиева наистина може да не е прочела текста си преди да даде съгласие да бъде публикуван, макар че това за мен не е печатна, а правописна грешка, но Вие твърдите, че сте го прочела.
“Очевидно е, че въпросната учителка знае как се ползва компютър, защото е спазила правилата за разстояние между препинателен знак и буква!” – Много съм далеч от мисълта от учителите да се изисква и компютърна грамотност (естествено, тя е задължителна за тези, които я преподават), но това ли е за Вас доказателство за такива умения?! Не съм “антиучителски настроено същество”. Аз самата съм била учителка, съпругът ми е преподавател, много от приятелките и колежките ми и досега са такива. Но, както във всяка професия, има “искащи заплащане” и “търсещи удовлетворение от труда” преди всичко. Въпрос на приоритет.
Осемнадесет години след Промяната все още има хора, които мислят, че трябва да им се ДАДЕ – на всички ЕДНАКЪВ процент. Докато не ЗАРАБОТВАМЕ заплатите си, а чакаме да ни ги ДАДАТ, те ще са ниски. Вместо да предложат стратегия за развитие на образованието въобще, какво правихте вие – недоволните учители и т. нар. синдикати, цяло лято? Ясно и категорично беше казано, че такова увеличение няма да има. Помислихте ли за алтернативи? За критерии, въз основа на които да се увеличава или намалява заплащането на различните по възможности и натовареност учители?
“Всекиму според труда” не е социалистически принцип, а капиталистически! Или целта е правителството да падне, Такева да стане министър и да раздаде на всички, които са стачкували, подобаващо възнаграждение (защото другите са заплашвани, че няма да получат увеличение на заплатите). Знаете ли каква е нейната заплата? Която Вие и много като Вас плащат? Защо стачкуват ЧАСТНИ детски градини, където, вярвам, знаете, не чакат бюджет от Министерството?
Вие сте много млада, но аз помня “зимата на Жан Виденов”. Алгоритъмът е същият. Преживях вече много промени – и с големи, и с малки букви. На правителства, на ситуации и на хора. За съжаление, освен смяната на лъскавите витрини (в пряк и в преносен смисъл), от 1989 г. до този момент България все повече се раздържавява, без обаче да се демократизира. И не е случайно, че “Република” най-често се пропуска, дори и в официални документи.
Докато някои управляват по факса, други направляват чрез улицата. КЪДЕ СМЕ НИЕ? НАКЪДЕТО НИ ПОВЕДАТ? ИЛИ КЪДЕТО ИСКАМЕ?
Илка Попова, 59 г.

Коментар: Уважаема г-жо Попова, Думата “отпуск/а” е една от няколкото в нашия език, които спокойно съществуват в двата рода – мъжки и женски, т. е нямат строго определена родова форма. Обаче Вие в своето мнение се възмущавате от умението на госпожата да ползва компютър: “Няма ли един грамотен учител сред тези, които ползват компютър?”, а сега Ви смущават несъществуващата липса на запетайки и употребата на дума, която няма строга определена форма за род. В нейното изложение не виждам липсващи запетаи, но във Вашето се забелязва ненужно изобилие на такива. Искам да Ви попитам и за думата “далеч” – как е правилният й правопис? Г-жа Георгиева много ясно дава да се разбере, че тя е учител по призвание и обичта и признанието на децата и техните родители за нея са повече от достатъчни! Вие твърдите, че заплатите трябва да са заслужени според труда. Любопитно ми е как това може да се случи в България, където само подмазвачите и блюдолизците получават облаги?! При първата стачка на директорите бяха изплатени допълнителни суми към възнагражденията, за да принудят своите служители да не стачкуват и точно тогава в училището, в което работи моята майка никой не излезе на протест. Тя беше тази, която каза, че тогава беше време да се вземат мерки. Нейно вътрешно убеждение е, че трябва да се стачкува по време на ваканциите, за да не бъдат ощетявани децата. Янка Такева е човек, който гледа собствения си интерес и благополучие и ни най- малко не я интересуват учителите. За нея те са същото, което народът е за правителството – АГНЕТА НА ЗАКОЛЕНИЕ! А на Вашите въпроси: “КЪДЕ СМЕ НИЕ? НАКЪДЕТО НИ ПОВЕДАТ? ИЛИ КЪДЕТО ИСКАМЕ?”, отговорът е даден още през далечната 1875 година от Пенчо Славейков:
НЕ СМЕ НАРОД
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
“Аз не зная! Аз не мога!" – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика “Яман ни е нам хала!" –
а всякому мерамът е развала...
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

Не мисля, че някой може да го каже по- добре!!!
Петя Георгиева, 22 г.

Коментирай
0 rate up comment 1 rate down comment
Надя;55г. ( преди 12 години )
Петя,браво!И за смисъла,и за грамотността,и за зрелите разсъждения в текста ти!Госпожо Попова,а Вас не Ви ли е срам-твърдите,че сте била учителка,а не знаете,че отпуск и отпуска са дублетни форми,също като обица и обеца,ластовица и лястовица и мн.други в бълг.език.Отворете един правописен речник и се уверете.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 1 rate down comment
Бояна Мечкова ( преди 12 години )
Здравейте, чета и не мога да остана безразлична по темата. Аз също съм родител на две деца (като повечето дами написали мислите си тук). Големият ми син започна осми клас в НПМГ, а малкия слава богу е само на три годинки и детската му градина не стачкува. По съвременните български стандарти семейството ни трябва да е с "висок" жизнен стандарт, защото само от заплатата на съпруга ми сме вече определени от социалното министерство като "достатъчно заможни" за да не получаваме детски надбавки и съответно веднага децата ми са в групата на тези, които не са обгрижвани от държавата. Аз съм счетоводител на свободна практика и имаме малък семеен бизнез. Изградили сме в малък областен град интернет кафе и големият ми син отначало беше пръв помагач. Доста често се цитира поговорката, че "Ситият на гладния не вярва", но аз искам да попитам колко от хората са наясно как се произвеждат 600 лв на месец заплата и още 200 лв осигуровки. Да, вярно е, че учителският труд е призвание, но колко от учителите в съвременното образование заслужават титлата "даскал"? След като има глад на учители по езици и информатика и пренасищане по други специалности, то явно образованието се нуждае от преструкториране и реформа? Не е ли по-адекватно първо да се конструират правилно нещата, а след това прилагайки пазарните механизми да се достигне и до по-адекватно заплащане? В този момент се сещам за следната случка: Провежда се среща между Х.Форд- създателя на автомобилната компания, произвеждаща автомобилите "Форд" и учителка от американско училище намиращо се в малко американско градче. Учителката иска дарение от предприемача. Сещате се, че той е засипван с много молби за даряване на средства. Защо решава да даде пари на тази учителка? Тя е направила план как ще изхарчи исканате сума, а именно те ще бъдат използвани като капитал - ще бъде създадена зеленчукова градина и с произведената продукция ще се подпомагат по-бедните деца или продавайки я на пазара, със средствата ще се заплащат нужните разходи. Ще се закупят и материали за да бъде създадена работилница така, че децата да се учат на занаят, а произведените от тях неща също да са източници на средства. Все си мисля, че след като хората са създали някакви правила, които действат - имам в предвит пазарните закони, няма смисъл да се опитваме да ги прекрояваме и те в крайна сметка да бъдат абсурдни. Смятам, че ако всеки един от нас започне да си изкарва хляба с това, което му е призвание, нещата ще се променят. Пример могат да дадат различните власти в страната, като се започне от там - Да бъдат лансирани хората, които са кадърни, умеят да градят и създават блага, като учители, лекари, архитекти, юристи, шофьори, жътвари, пекари, чистачи, социални работници, икономисти, предприемачи на ниво малък, среден и голям бизнес и бъдат "отсвирени" готованковците, които ползват хиляда вида помощи, а работят "на черно" без трудови договори или В ЕС, чиновниците, които си вършат работата, защото някому трябва да угодят, а не да служат на обществото. И не на последно място възниква въпросът - Колко от съвременните учители са си платили данъците и съответните осигуровки върху проведените частни уроци? А иначе е много лесно да изискваме.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар