Дискриминирани сме, но не си знаем правата

Общи факти за дискриминацията в Европа
15% от европейците посочват, че са усетили проява на дискриминация или тормоз лично срещу тях, основаваща се най-малко на един от дискриминационните признаци – увреждане, расов или етнически произход, възраст, сексуална ориентация, религия или убеждения. Най-често съобщаваният признак за проява на дискриминация е въз основа на възрастта (6%).  Повече от половината европейци (53%) твърдят, че не знаят какви са техните права, ако станат жертва на дискриминация или тормоз. Една трета (33%) посочват, че знаят своите права, докато останалите дават отговор „зависи“ (11%).

Равни възможности на работното място
Европейците подкрепят в голяма степен прилагането на конкретни мерки за осигуряване на равни възможности на работното място. 83% от европейците подкрепят мерки, насочени към осигуряване на равни възможности на хората с увреждания, 80% на хората, които са дискриминирани, заради възрастта, както и 72% на хората с различен расов и етнически произход. 70% от европейците подкрепят мерки, осигуряващи равни възможности на хората, изповядващи различна религия или убеждения.
Европейците подкрепят в голяма степен редица мерки, насочени към увеличаване на равните възможности на работното място. Това включва контрол на процедурите за наемане, което се подкрепя от 71% от европейците, и включване на етническите малцинства в работната сила, подкрепяно от 57% от анкетираните.

Дискриминация, основаваща се на:

Расов и етнически произход
47% от анкетираните роми посочват, че са били дискриминирани поне веднъж през последните 12 месеца, като са станали обект средно на 11 случая на дискриминация за същия период. (Агенция на Европейския съюз за основните права (FRA): „Роми 2009 г.“)
Между 66% и 92% от ромите, в зависимост от държавата, в която е проведено проучването, не са съобщили за последната проява на дискриминация спрямо тях през последните 12 месеца на компетентна организация или на мястото на проява на дискриминацията. Главната причина, поради която не са съобщили своя случай на проява на дискриминация, е, че „нищо нямаше да се случи или да се промени“.
Средно 86% от ромите не могат да посочат името на организация, която би им помогнала, ако станат жертва на дискриминация.
Като цяло европейците ще се чувстват много комфортно, ако имат за съсед човек от различен етнически произход. Въпреки това средностатистическият анкетиран европеец няма да се чувства много комфортно, ако има за съсед политически ръководител от малцинствена етническа група. По отношение на ромската принадлежност 24% от европейците няма да се чувстват много комфортно, ако имат за съсед човек от ромски произход.

Религия или убеждения
Средно 1 от всеки 3 европейски мюсюлмани (34% от мъжете и 26% от жените) твърдят, че са станали жертва на дискриминация през последните 12 месеца. Мюсюлманите, които са посочили, че са били обект на дискриминация, твърдят, че са дискриминирани средно 8 пъти за същия период. (FRA: „Мюсюлмани 2009 г.“)
Средно 79% от европейските мюсюлмани не са съобщавали за последния случай на дискриминация спрямо тях през последните 12 месеца на компетентна организация или на мястото на проява на дискриминацията. Главната причина, поради която не са съобщили своя случай на проява на дискриминация, е, че „нищо нямаше да се случи или да се промени“ (59%), докато много други (38%) не са виждали никакъв смисъл да съобщават за съответната проява на дискриминация, тъй като тя е била просто „част от нормалното им ежедневие“.
Средно 80% от анкетираните мюсюлмани не могат да посочат името на организация, която предлага помощ или консултации на хора, станали обект на дискриминация.
Средностатистическият европеец ще се чувства изключително комфортно, ако има за съсед човек, изповядващ различна религия или убеждения. Анкетираните приемат още по-добре идеята да имат за съсед човек, принадлежащ към малцинствена религиозна група, който заема най-високото политическо положение в тяхната държава.

Увреждане
10% от населението на ЕС (50 милиона души) са хора с увреждания. Този брой се равнява на населението на Белгия, Чешката република, Гърция, Унгария и Холандия взети заедно. (EDF 2009)
Сред хората с увреждания процентът на безработица е от два до три пъти по-висок от този на хората без увреждания, като едва 16% от хората с ограничени възможности на трудовия пазар могат да получат работа с малко помощ.
Колкото по-тежка е степента на увреждане, толкова по-ниско е нивото на участие на трудовия пазар. Едва 20% от хората с тежки увреждания са заети в сравнение с 68% от хората без увреждания.
По 10-точковата „скала за комфорт“ средностатистическият европеец отчита степен на комфорт 9,1, ако съседът му е човек с увреждания. Повече от 6 от всеки 10 анкетирани лица (61%) посочват, че биха се чувствали напълно комфортно в този случай. На въпроса как биха се чувствали, ако имат за съсед човек с увреждания, който заема възможно най-високия политически пост, се отчита малко по-ниска средна степен на комфорт, която въпреки това продължава да е висока – 8,0.

Възраст
В ЕС-27 на всеки човек на възраст от 65 години или повече се падат четирима души в работоспособна възраст (15-64 г.). (Евростат 2008 г.)
Европейците са по-склонни да приемат, че младите хора и възрастните хора не постигат лесно споразумение по въпроса кое е най-доброто за обществото (69%) и са по-склонни да не приемат, че възрастните хора са тежест за обществото (85%).
Две трети от европейците смятат, че тяхното правителство трябва да улесни възможността възрастните хора да продължат да работят след навършване на задължителната пенсионна възраст, ако те желаят.
Средностатистически анкетираните приемат по-добре идеята човек под 30 г. да бъде избран на най-високата политическа длъжност в страната, отколкото идеята да бъде избран човек на възраст над 75 г.. Те изразяват сериозни съмнения към заемането на най-висок политически пост от лица над 75-годишна възраст.

Сексуална ориентация
В държавите със силно законодателство, което защитава правата на хомосексуалните и бисексуалните лица, включително правото за създаване на законно партньорство, общите нагласи към подобни лица са по-положителни. Нагласите към трансполовите лица са значително по-отрицателни в сравнение с нагласите към хомосексуалните и бисексуалните лица. (FRA 2008)
Средностатистическият европеец се чувства сравнително комфортно от идеята да има за съсед хомосексуалист. 45% твърдят, че ще се чувстват напълно комфортно от този факт, докато 9% дават спонтанен отговор, че им е безразлично. Степента на комфорт от съседство с хомосексуален политически ръководител е малко по-ниска.
По 10-точковата скала анкетираните шведи (9,5), холандци и датчани проявяват най-висока степен на „комфорт“ (9,3) от идеята да имат за съсед хомосексуалист, докато тези резултати са много по-ниски в Литва (6,1), Латвия (5,5) и България (5,3).