Хората, които са се опитвали да пишат електронни писма до Столична община или до Градски транспорт най-вероятно имат моя горчив опит – просто не им се отговаря. Кръглата папка мълчи по много въпроси, свързани с каквито и да било неуредици из градове, села и паланки. Та изхождайки от презумпцията, че е по-добре, когато забележиш нещо нередно да се обърнеш към медиите или да го споделиш в блог, вместо да си правиш труда да съдействаш на съответните органи и аз ще си кажа наблюденията тук, с надеждата, че проблемът ще стане повече видим и по-лесно разрешим.
Какво наблюдавам аз, пътувайки в градския транспорт? Много неща... но основно, че на много места в кварталите, където спират автобуси, тролейбуси има една табела, която обозначава, че е спирка (на места и табелата липсва, добре, че шофьорите си знаят) и нищо друго по което да познаете, че това е спирка на градския масов транспорт (крайно време е да се нарече градския транспорт за социално слаби) и цените му да станат адекватни с прозвището. Защото в същността си не е масов, а е именно за хора, които нямат личен автомобил. Друг е въпросът, че от 2 милиона столичани, може би в кюпа влиза 1 милион.
Но дори и да са по-малко, това са хора и е редно да се почувстват поне малко като такива, докато чакат и студуват на така наречените спирки.
Конкретно мога да дам пример с една спирка на тролейбус 5 и автобуси до Метростанция “Младост 1”. Какво е положението там? Спирката се намира пред едно мутренско заведение – и е превърната в своеобразен паркинг на джипове и автомобили, по всяко време на денонощието. Наистина мутрите са едни много мили и любезни момчета, които културно те наричат госпожа и ти обясняват, да не се косиш, щото това е положението.
Наред с това своеобразният паркинг е и стоянка за таксита. Първо, за да се придвижиш пеша до спирката трябва да вървиш едва ли не в насрещното платно, защото едното е заето от таксита и джипове. А когато се добереш до свещеното колче – обозначаващо спирка, трябва да си намериш място някъде измежду паркиралите автомобили – няма нито навес, нито пейка, нито дори малко свободно оградено пространство за чакащите. Събират се по 20-30, че и повече човека и се нагъчкват между колите и това може би се смята за нормално от Градския транспорт. Не знам или взимат наем за паркинг и си делят парите или просто никога не са виждали на живо въпросната спирка. Лично аз съм 98 % убедена, че голяма част от хората, които вземат решения относно градския транспорт, може би изобщо не го ползват и не са наясно с много неща – иначе просто не мога да си обясня действията им.
И ако се направи допитване ще се установи, че това не е единствената такава спирка. Само аз като се замисля мога да посоча още поне 10 подобни. И после защо българинът няма самочувствие, защо е свиреп, злобен или обезнадежден песимист... ами ето от такива дребни неща се започва. Когато човек разбира, че не го броят за човек и си казва – “тия тъпанари всячески ме прецакват” и аз ще прецаквам. И това отношение към българина не е от вчера и дори да се случи чудо, че който трябва вземе, че прочете тези писания и плесне с ръце и си каже – “верно, верно, трябва да помислим за обикновените хора” и за една нощ постави прекрасни спирки с чакални, спре автобусите по малоумно направени маршрути, пусне повече коли по натоварените линии и всичко стане прекрасно... пак проблемът няма да отшуми веднага, защото това е системно мачкане с години и години... как в един ден да се почувстваш Човек. Нима българинът се чувства европеец в България? Не, чувства се такъв, когато отиде Там и не иска да се върне отново в мизерията тук.
* * *