Или кой ни лъже повече – производители или търговци
Като човешки същества всекидневно ни се налага да влизаме в ролята на потребители на хранителни стоки. Понякога получаваме качествено обслужване и имаме късмета да купим стока с добро качество на добра цена, но често пъти оставаме излъгани и огорчени. Ако имаме късмет да не ни излъже продавачът, то дали преди него производителят вече не ни е преметнал? Затова сигурно когато тръгваме на пазар, трябва да се молим не да не ни излъжат, а да ни излъжат по-малко.
Ето някои пресни случаи от родната пазарна действителност:
На етикет по една хранителна добавка
Българският клиент развива тенденцията да става все по-образован или мнителен, както искате го наречете. От медии и неправителствени организации той вече знае, че хранителните стоки ги пълнят с хранителни добавки за свеж и пресен вид. Сигурно това доста е изплашило една фирма за производство на коктейлни банички, та шефът преди време издал заповед върху етикета да се пишат не повече от три хранителни добавки, а след месец влязло в сила ново разпореждане – на етикет не повече от един Е-номер. Останалите сигурно минават в графа “търговска тайна”. Резултатът е сигурен – клиентът е заблуден и спокойно си дъвче здравословната баничка.
Целиномагданоз
Наскоро един съсед купил от борсата в Слатина целина, но прибирайки се вкъщи дъщеря му се усъмнила, че стръкчетата зеленина са истински. Нямали нито мирис, само загадъчен вкус на целина. Най-вероятно тази нова хибридна подправка да е раснала между лехите с магданоз и целина и да е взаимствала по малко и от двете. Който се излъже – излъже.
Тия домати са за ядене – тия за пазара
Моя позната отишла на гости на село и стопанката й казала да отиде да откъсне домати за салата. Тя тръгнала към градината, но жената й викнала да откъсне от доматите зад къщата, които са за ядене, а тези отпред били за пазара. “Нека мрат софиянците!” – прибавила в коментар градинарката, сиреч пазарските домати са порядъчно наторени, както си му е реда с всички химически и отгоре торове.
Мляко с антибиотици – две в едно
Племенницата ми отишла на село при баба си и тя й взимала през ден прясно мляко от съседите. Веднъж жената с кравата казала на баба й да не идва няколко дни за мляко, защото кравата е болна, водили я на ветеринар и ще й слагат антибиотик. Но междувременно предавала всяка сутрин млякото в центъра на селото, където го изкупувала местна фирма за млекопроизводство. Ето как сигурно сме изпили стотици литри антибиотично мляко. Учудват ме и градските жители, които продължават да си купуват мляко от пазара или от тротоара, директно от производителя, без да са сигурни в качеството.
Тайна рецепта за маслено прясно мляко
От близкото минало, което не означава, че някъде още не се практикува, се носи мълвата за тайна рецепта за чудно маслено прясно мляко. Най-добре се продава на пазара или на тротоара, директно от багажника на колата. Рецептата се състои в следното: в голяма тенджера сипвате малко домашно прясно мляко, допълвате с вода, разтапяте малко свинска мас и разбърквате. За да постигнете нужната гъстота, добавяте и малко брашно. Отново разбърквате. Наливате в бутилки и предлагате млекоподобната смес за истинско домашно екологично селско мляко.
След приемането на бюджет 2010 се разбра, че са орязани парите и за Съюза на потребителите, които наскоро съобщиха, че планират да направят изследване ръжен ли е ръженият хляб у нас и ако не – какви оцветяващи и други елементи съдържа, които биха му попречили да се нарече с това име. Така че българският потребител ще разчита за в бъдеще на проверките и бдителността на държавната РИОКОЗ и на сайтове като klient.bg, където можеш да споделиш неволите си с братя по съдба и да се ориентираш кой, как и с какво най-много лъже в България. Иначе права е била навремето Грета Ганчева, когато е казала, че в България бизнесът няма морал.
* * *