Здравеопазването у нас и годината на белия дроб

Вчера чух за обявената година “Здраве за белия дроб”. Считам че нашето здравеопазване е на ниско ниво в това отношение.
Преди няколко дни попаднах на форум, в който се обсъждаше състоянието на здравеопазването у нас. Позволих си да направя няколко забележки и да изкажа мнение за качеството на лечението, както и за това че знанията на някои от провинциалните лекари са “застинали” на университетско ниво. Това особено ясно проличава в по-малките градове, където специалистите в определена област се броят на пръсти. За това имам непосредствени впечатления, защото в града, в който живея (на 55 км от София), на практика има един пулмолог. И този пулмолог (на около 50 г. върл пушач), до който опрях се оказа че не знае чужди езици. По случай световния ден на болните от ХОББ този пулмолог прочете по местната телевизия няколко думи за заболяването от брошурка.

Та след като написах това си мнение във форума, неочаквано за мен изригна фонтан от ругатни по мой адрес, очевидно от трима лекари. Наричаха ме с всякакви обидни думи (аз съм физик по образование) само защото съм си позволил да направя оценка на някои български лекари. А моята оценка бе на базата на преживяното като пациент на лекари от моя град. Всъщност се случи следното:

През есента на миналата година започнах да кашлям. Тъй като това ми се случваше рядко, не обърнах сериозно внимание. Кашлицата продължи по-дълго от очакванията ми и се принудих да посетя личния ми лекар. Личния лекар ме преслуша и препоръча да ми направят рентгенова снимка. Джипито прочете разчитането на снимката и без да ми каже нещо предписа някакви лекарства. След като се върнах в къщи потърсих информация в Интернет за заболяването написано върху рентгеновата снимка. Откровено казано се ужасих. Беше написано ХОББ. Не ми стана ясно, как така съм болен от ХОББ, въпреки че от рисковите фактори за това заболяване аз нямах нито един. Нито съм пушач, нито работя с химически или други дразнители. Тази смъртоносна болест, четвърта по смъртност в САЩ, а може би и у нас, се опитваше да лекува моето джипи вместо да ме изпрати на специалист. След доста преговори той най-после се съгласи да ме прати на единствения пулмолог в града. Пулмологът погледна рентгеновата снимка и отсече – не е ХОББ. Направи ми спирометрично изследване и според него белите ми дробове са в добро състояние, но ми предписа лекарства за ХОББ. Тъй като имах кашлица и тя не минаваше, след трикратно посещение при пулмолога и смяна на лекарствата, включително инхалация с Вентолин, накрая ми предписа Spirva за инхалация. Един месец инхалирам лекарството, но заболяването се влошаваше и аз не можех да дишам пълноценно. Докторът смени лекарството Spirva с Серетид Дискус. Преди дни пулмологът ми каза, че съм си изчерпал посещенията при него (представяте ли си има лимит) и мога да го посетя догодина септември месец. Значи ако това не ми понася, ако здравословното ми състояние се влоши, трябва да чакам мъчителна смърт. От тичането по доктори най-накрая разбрах, че те хич не се интересуват дали ще оздравея, а от това да приложат някакви стандартни предписани от Министерството на здравеопазването правила, които да ги оневинят ако се случи нещо с мен. Ама не се интересуват какви нови методи има за лечение на това заболяване (пулмологът ми призна че не знае английски). Той чете новостите от брошурки, които му изпращат кой знае от къде. Единствено отнякъде се информира за евентуално ново регистрирано лекарство у нас и толкова. А това, че съществуват нови методи за лечение не го вълнуваше, защото трябвало отгоре да му препишат методика, ако лекарството е съвсем ново трябвало да се регистрира и да бъдат уведомени докторите. Ето това е конвенционалната медицина. Основната спирачка за качествено лечение.

И не само това. За моето заболяване бяха изпробвани 5-6 лекарства, в чиито листовки има изредени редица сериозни странични ефекти. Въобще не ме предупредиха за тях и какво да правя ако получа някакво влошаване поради тези странични ефекти. Даже в популярните здравни български сайтове са дадени много повече изследвания, които се извършват за изясняване на тежестта на заболяването. Прави се т. н. пулсова оксиметрия, дихателна рехабилитация и евентуална препоръка за посещение на специализирана болница за белодробни болести, като в Искрец примерно. Нищо такова не се случи. А ХОББ е смъртоносно заболяване. Ако следвам конвенционалната медицина предписаните ми лекарства само облекчават и забавят прогресирането на заболяването, но не го лекуват. Погледнато от моя страна съм в безизходица.

За разлика от моите “доктори” аз не се оставих само в техните ръце и в ръцете на конвенционалната медицина, а започнах да се ровя в Интернет. И знаете ли какво открих? ХОББ се лекува успешно, повтарям лекува се, даже се премахва увреждането на белите дробове. Не с баене на разни гледачки или с билки и тамян. А с нови прогресивни методи. Конвенционалната медицина се рови по повърхността на проблемите, докато истинската медицина, тази на 21-ви век, търси основите на заболяването. Защото където и да прочетете в сайтовете на конвенционалната медицина за причините за заболяването се пише с недомлъвки. Както ви писах по-горе, аз съм физик и дълги години работих в областта на микроелектрониката. Моята професия не търпи догатки и изясняване на проблемите с двойно-слепи рандомизирани експерименти за доказване полезността на това или онова лечение. Оказва се, че както в много случаи свободните радикали и по специално свръхпроизводството на азотен оксид води до прекомерно разграждане на протеините в белите дробове и което причинява енфизема. Алтернативната медицина търси различни подходи за борба с увреждането от азотния оксид. В едно изследване се доказва, че биофланоидите куерцитин и куркумин успешно се справят с азотния оксид. Още по-обнадеждаващи резултати има лечението с инхалация на най-мощния антиоксидант – глутатион. В една клиника в САЩ успешно се лекува, повтарям лекува, ХОББ с инхалирането на глутатион.

Както отбелязах по-горе, аз взех нещата в ръцете си, защото разбрах че от българското здравеопазване не мога да очаквам нищо. Колкото и да е абсурдно, трябваше да опитвам сам да се лекувам. Написах e-mail до клиниката в САЩ и те, забележете, след 5 часа ми отговориха, като ми дадоха как точно се извършва процедурата.

Като споменах за това на моите “лечители” те ми се изсмяха и ми казаха да се лекувам сам на моя отговорност. Коментариите са излишни. Разбира се не е толкова лесно сам да се лекувам при българските условия. Първо и най-важното е, че няма откъде да намеря глутатион и освен това той изисква специално съхранение. Второто е, че трябва да си осигуря специален инхалатор. Лекарите от американската клиника ми посочиха откъде мога да си доставя едното и другото, но за мен това е непосилна задача.

Не мога да не направя заключението защо смъртността у нас е толкова голяма.