Снимка: iStock
Да си родител е едно от най-трудните неща. А родител на тийнейджър е... още по-трудно и от най-трудното. Каквото и да прави един родител на младеж/девойка в тийнейджърска възраст, сякаш никога не е достатъчно добро и адекватно. Конфликтите в тази възраст между родител и дете са сякаш неизбежни и дори ежедневни. На нито една от двете страни това не ѝ е приятно, но понякога се губим в процеса и дистанцията се увеличава. Добре би било да осъзнаваме този проблем и да се опитваме да подобрим комуникацията с детето, колкото и да е трудно това, колкото и нерви да ни коства. Пубертетът, рано или късно, си отива, слава богу. Важното е да оцелеем през този период и да съхраним доверието помежду си.
В такива периоди на помощ ни идват съветите на психолозите и техните ценни насоки. И в този материал ще ползваме някои от тях, като този път това са само няколко примерни въпроса, които обаче могат да положат основата на един продуктивен разговор между родител и тийнейджър. Важни условия за провеждането на разговора е да го направите в спокоен момент, когато и вие, и детето не сте ангажирани с някаква дейност. Трябва да сте отдадени на момента и на този разговор. Може да е кратък, но от значение е да бъде сериозно проведен, без смешки и подигравки. Помолете детето да ви обърне внимание за няколко минути, защото държите да поговорите с него и най-вече – да го изслушате. Опитайте се да не го прекъсвате, дори и това, което чуете да не ви харесва.
Целта на разговора е да разберете какво можете да подобрите в отношенията си, а не да се карате и налагате мнението си. Ето някои от тези въпроси за „сближаване“:
1. Мислиш ли, че се справям добре като слушател и те изслушвам винаги, когато имаш да ми споделиш нещо важно?
2. Чувстваш ли понякога, че не те разбирам правилно, че не разбирам чувствата и мислите ти? И ако е така, какво да направя, за да подобря това?
3. Когато съм на работа или съм заета, иска ли ти се да прекарваме повече време заедно?
4. Има ли момент, в който си се почувствал/а горд/а от моето поведение като родител? И на какво се дължеше това?
5. Кое е това нещо, което аз правя, но то те кара да се чувстваш тъжен или ядосан? И как мога да го поправя за по-добро?
6. Кои мои действия или поведение ти подсказват, че аз много те обичам и ме е грижа за теб?
След като изслушате отговорите на детето си, не бързайте да давате мнение или обратна връзка. Благодарете му за споделената позиция и помислете над думите му. Опитайте се да се поставите на негово място и да прецените собственото си поведение. Вярвам, че това ще ви даде друга перспектива към вашите отношения и ще подобри значително връзката ви.