Как да създадете дисциплина на детето? Няколко трика, които наистина работят 

Съвременните тенденции във възпитанието са значително „по-меки“ в сравнение с методите, с които са били отглеждани децата преди години. Въпреки това обаче все повече родители споделят, че на днешните деца им липсва достатъчно дисциплина.

Каква може да е причината за това и как можете да се опитате да научите малчуганите на ред?

В следващите редове ще ви предложим няколко трика, които специалисти споделят. 

Избягвайте битките за власт 

След като сте избрали на какво да обърнете внимание, в повечето случаи вие трябва да „спечелите битката“. Разрешавайте само онези въпроси, които са наистина важни (като например относно сигурността) и не влизайте в спорове за по-маловажни проблеми. Ако е възможно, предлагайте избор, като същевременно поставяте разумни граници. Но ако проблемът е важен, трябва да се опитате да се въздържате от отстъпване пред детето си, дори ако това е „само този път“.

Ако направите това, всеки път, когато възникне този конкретен проблем, детето ви ще си спомни, че може просто да промените решението си отново и да се откажете. 

Винаги отбелязвайте доброто поведение  

Ако лошото поведение на детето ви няма причини за никаква вреда, като например избухване в гняв, хленчене или пък друго лошо поведение, можете да изберете да го игнорирате. В тези случаи ефективният положителен дисциплиниращ подход може да включва хвалене на доброто поведение и възнаграждаване с прегръдки, пляскане с ръце („Дай пет“) или пък по-интересни дейности като посещение на близкия парк. Игнорирането на крещящо дете е много трудно, но в крайна сметка детето ще се научи да свързва доброто поведение с положително внимание и похвала, научавайки, че лошото поведение не води до нищо. 

Свързани статии

Най-честите грешки, които допускате при възпитанието на децата

Пренаталното възпитание – възможно ли е?

4 основни модела на възпитание

Запазете хладнокръвие 

Някои деца се заинтригуват, когато виждат как възрастният започва да се нервира. Но загубата на самообладание също може да бъде нещо объркващо за вашето дете. Направете всичко възможно, за да запазите спокойствие и ако е необходимо, кажете на детето си, че ще ви трябва кратко време, за да прецените ситуацията и да решите подходящите последствия, преди предприемате действие. Не му давайте възможност да се възползва от вашето изтощено емоционално състояние. Ако сте направили грешка, поучете се от опита, като вземете мерки да останете спокойни, хладнокръвни и следващия път, когато почувствате, че започва у вас да се надига гневът. Да знаете как да се успокоите е важно умение, което трябва да продължите да практикувате и да можете да учите децата си на същото. 

Дайте на детето време за размисъл 

Според Американската академия по педиатрия (The American Academy of Pediatrics), паузите могат да бъдат полезни, когато определено правило е нарушено. Но те трябва да се дават с предупреждение (например: „Ако отново направиш това, ще трябва да изчакаш и да се успокоиш, преди да реагираш“). Ако пък това ви се струва прекалено сложно, опитайте с това да дадете на детето малко време, за да се успокои.  „Това може да бъде особено полезно за малки деца, на които им е трудно да се справят със силните си чувства“, казва Анелис Кънингам, клиничен психолог. „Не искате децата да си мислят, че когато имат труден момент, трябва да бъдат сами. Опитайте се да ги прегърнете и да говорите за ситуацията.“ 

Свързани статии

4 етапа за възпитание на децата според тибетците

3 основни модела на възпитание от ранна детска възраст

Бъдете мили, но твърди

Покажете съпричастност и уважение. Като родители, вместо да се караме, ние просто трябва да запазим спокойствие и да повторим казаното по любезен начин, но много твърдо. Например повтаряйте: „Да удряш боли, ние не удряме приятелите си“ и: „Да, споделянето е хубаво, но ние не удряме някого, дори ако той не споделя“ и различни сходни варианти на тези думи отново и отново, без да губите самообладание или пък да повишавате гласа си. Също така помага да покажете известна съпричастност – например: „Сигурно наистина искаш куклата, с която тя си играе, но удрянето не е правилният начин.“