В “Дванайсета нощ” двусмислието е принцип и на любовта, и на комедията. Животът е гротеска и абсурд.
“Вечната безсмислица на битието – това прави от Шекспир наш съвременник”, пише големият полски критик и теоретик Ян Кот. Режисьорът Крикор Азарян избира тази гледна точка. И вкарва мъже в трите женски роли.