Сладък разговор

През първата ми студентска година се наложи да се отделя от семейството си и от една голяма любов. Но разстоянията са безсилни пред "голямата любов", нали знаете? След лекциите и упражненията работех като сервитьорка в едно заведение. Но свършеше ли смяната ми, "захапвах" GSM-a и почваха едни телефонни разговори с "голямата любов", прекъсвани само от оператора, защото след 60 минути разговор връзката прекъсва автоматично. Ново набиране и още час бъбрене и така докато не заспим на телефона, буквално.

След поредната уморителна смяна, се прибирах към общежитието, говорейки по телефона, разбира се. Отбих се в един магазин, тъй като от "ангажименти" цял ден не бях хапвала почти нищо. Купих си една "малка кофичка" течен шоколад от 750гр - смесен - бял и кафяв и се прибрах. И още с прибирането почнах да "дегустирам". Говорех си сладко, хапвах си още по-сладко и се чудех кой вид шоколад ми харесва повече - кафевия или белия. И не можех да реша тази дилема. Нито можех да реша кое е по-сладко - шоколадът или разговорът. Не знам колко продължи това чудене и този разговор. Спомням си само удивлението си, когато лъжицата ми допря до нещо твърдо - дъното на кофичката... Ей такъв разговор, с вкус на шоколад, не се забравя...

Питате за последиците? В следващите месеци не погледнах шоколад под никаква форма. А последиците от телефонните разговори, ли? Вече тригодишна госпожица и сладка любов в неограничени количества!

***
Участва в конкурса Спечелете „Шоколад“