Морето ме топли
15.06.2005г. / 12 23ч.
Аз жената
Мълча, но морето разбира,
че плача за бялата луна,
мечтите в скала безкрайно се разбиват,
а в пясъка изгарят сълза след сълза.
Сълзите с морето се сливат,
те давят се и потъват в нощта,
вълните нежно една друга се убиват,
опарени от допира си с вечността.
Миг подир миг нощта си отива
и аз превръщам се пак в кълбо самота,
бавно...бавно топлината изстива
и студът отнася далеч любовта.
На раздяла целувам небето,
вълшебния изгрев погалвам с очи,
с идващия ден аз отново затварям сърцето,
запазила в него красивия спомен, който тъгата ми подари.