Поезия с дъх на море

18.07.2005г. / 10 40ч.
Аз жената
Поезия с дъх на море

КЪСЧЕТА МОРЕ

Лятото дреме.
Морето реве в нощта.
Звездите капят...
***
Вечерта мълчи.
В очите ти морски
се давя.
***
Тишина. Спомен –
лодки, пясък, море и...
първа целувка.
***
Мирис на море –
стъпките ми целуват
влажния пясък.

ЕСЕННО МОРЕ

Един сърфист, дете на плажа.
И друго... друго няма май.
Вървим. Какво ли да си кажем,
щом всичко има своя край?

Един сърфист, дете на плажа.
И уж е слънчево. Или?
И няма ги прекрасните миражи,
и есента по пясъка върви.

Един сърфист, дете на плажа.
И пуст е, пуст е тоя бряг,
на който лятото на стража
стоя до късно вчера пак...

Коментирай