Поезия с дъх на море
18.07.2005г. / 10 40ч.
Аз жената
ЕСЕННО МОРЕ
Един сърфист, дете на плажа.
И друго... друго няма май.
Вървим. Какво ли да си кажем,
щом всичко има своя край?
Един сърфист, дете на плажа.
И уж е слънчево. Или?
И няма ги прекрасните миражи,
и есента по пясъка върви.
Един сърфист, дете на плажа.
И пуст е, пуст е тоя бряг,
на който лятото на стража
стоя до късно вчера пак...