Панорама от спомени

Балчик
По средата на август морето е неузнаваемо нежно и топлите му води ласкаят телата ни. Тази ласка прониква дълбоко през кожата, успокоява съзнанието и гали душите. Отпуснати върху повърхността на водата, запечатваме завинаги в паметта си прекрасния малък дворец на фона на морската шир, но заедно с красивата гледка искаме да запазим в себе си така трайно и безкрайната любов, която ни изпълва сега. Същото чувство, което преди век е карало младата царица да стои на високата кула и да очаква с трепет гемията на своя любим.

Несебър
Пристигаме късно следобед, почти привечер, и забързано се отправяме към плажа. Повечето хора са се разотишли, някои прибират багажа си, а ние хвърляме кърпите и джапанките на топлия пясък и се затичваме към разбиващите се с пяна вълни. Хванати за ръце се гмуркаме под тях, прескачаме ги, а тяхната игра кара телата ни да се доближават все повече, да се притискат силно и да тръпнат в очакване.

Слънчев бряг
Терасата на луксозното заведение до морския бряг е осветена от възбуждащи въображението розови и лилави светлини. Музиката е толкова опияняваща, колкото и разноцветните коктейли в чашите ни. Жегата, леността, ярката светлина и нежното синьо са останали някъде далече – в деня, а сега с изострените си сетива усещаме всеки звезден отблясък, всяко движение и всеки плисък на тъмните необятни води. Знаем, че се намираме в най-съвършения отрязък от време и място – топла лятна нощ на морския бряг.

Синеморец
Бродим под яркото слънце по безлюдния северен плаж. Райският залив (южният плаж) с тълпата от хора е далече зад гърба ни. Избрали сме пустошта на това място, за да се почувстваме свободни и диви, да забравим задръжките на цивилизацията и да се отдалечим от всичките й комплекси и капризи, заградени от ляво от скритата зад тръстиките широка зелена река, а от дясно – от привличащото море, което тук много бързо става опасно дълбоко и те завърта в неочаквани течения.

Варна
Яркосиньото небе е огрято от магнезиевия отблясък на слънцето, чийто горящ дъх обгръща телата ни. Седим отпуснати под чадъра и не говорим. Сигурна съм, че неговото мъжко съзнание прави равносметки за миналото и крои планове за бъдещето.
Пред мен, от ляво, двегодишно момиченце се опитва да стъпи върху всяка малка вълничка, идваща към плажа. С разперени настрани ръчички, изключително съсредоточена във важното занимание, тя тихичко и напевно коментира своите действия и тази мелодия се слива с меките морски звуци и създава най-прекрасната музика.

Отмествам погледа си надясно и виждам възрастна дама с красива шапка, застанала на мокрия пясък. Малките вълнички нежно галят краката й, а погледът й е отправен замечтано нейде в морската шир.

Това, което за възрастната жена са спомени, каращи сърцето да се разтуптява и очите да блестят, предстои като вълнуващи изживявания пред малкото момиченце. А някъде по средата между тях се намирам аз.