Среща с любовта

Днес отидохме с тебе на среща –
уж поезия срещнахме там.
Но защо ли остава отсреща
тротоарът тъй влюбено сам?

Там се срещнахме с трескави думи,
осенили внезапно леда.
Там заровихме в падащи шуми
най-последната грозна следа.

Там направихме снежно човече –
вместо морков, му сложихме чеп.
И тогава, как взе че напече
и се свлече той, сам и свиреп.

Там поставихме точки – маслини,
как сурово присмиват се те,
омазнили света исполинен,
дето паякът цял век плете.

Там преборихме скуката двама,
ала егото пак долетя,
аз – леден дъжд, а ти – епиграма,
носеща гръм и тъжни цветя.

Там занесохме, даже метлата
и цилиндър – висок и широк,
в него сметохме бързо лъжата –
за поука от смешен урок.

Днес отидохме с тебе на среща –
уж поезия срещнахме там!
Но защо ли остана отсреща
тази наша надежда? – не знам.

(06.04.2011 г.)

Оригиналното заглавие на стихотворението е „Среща“. (Бел. ред.)

Снимка: Laura

Прочетете още:

• Късмет в саксия
• Вино, силно като любовта
• Агапея Полис: Първо снимам, после пиша стихотворението