Снимка: Reuters
Видяното от нас във филмите и прочетеното в книгите са светове, които подсъзнателно вмъкваме в ежедневието си. Въпреки че знаем, че реалността в тях важи за други измерения, тайно се надяваме и ние да сме героини в своя собствена приказка с щастлив край. Рядко в сюжета включваме сцени на срещи и раздели и смяна на партньори през няколко месеца или година и в това няма нищо лошо.
Ако пък вече сме казали съдбоносното „да“ и съпружеският ни живот не е единствено низ от щастливи мигове, ние все пак се надяваме да намерим начин да преодолеем различията си и любовта ни да оцелее поне до златната сватба.
Има начин това да се случи, но пътят не е лесен и са нужни много решителност и постоянство. „Любов за цял живот“ има и тя е удивителна и необикновена, но все пак възможна, и оцеляването й зависи от някои малки (и по-големи) жертви и компромиси, които трябва да направим.
Повечето от нас мислят, че обвързването с любимия човек е безкраен миг на безоблачно щастие, но щом започнат да се появяват буреносните облаци се промъква съмнението, че тази връзка е била грешка. Истината е, че трудните моменти са нещо напълно нормално и след тяхното преодоляване вашите отношения достигат друго, по-дълбоко ниво.
Макар че е трудно и изисква много усилия, трябва да се научим да говорим за чувствата си. Когато сме наранени и случващото се не ни харесва не бива да потискаме чувствата си. Мълчанието и изчакването нещата да се уталожат сами ще измъчват съзнанието и сърцето ви, ще засилват гнева ви и ще ви отдалечават от партньора ви. Дайте израз на чувствата си, защото потискането им ще нарани връзката ви.
Много хора зачеркват част от себе си, отдавайки се на любимия човек – разделят се с приятелите си, хобитата, желанията, мислите си. Смятат, че биха постигнали хармония във връзката си, ако заприличат на партньора си. С времето, обаче истинското „аз“ надделява и подобна връзка загубва очарованието си, става скучна и потискаща.
Близката връзка между двама души трябва да е динамична и активна, за да не загуби жизнеността и свежестта си. Това означава двамата партньори да израстват и се развиват, да задълбочават разговорите си и да се вглеждат един в друг опознавайки детайлите на характерите си, мислите и чувствата си. Това е типа поведение, който изисква щастливата и трайна връзка.
Хубавите чувства са задължителни и се пораждат от само себе си при истински щастливата двойка. Това е така, но не винаги и непрекъснато. Има и трудни моменти, в които трябва да заложим на великодушието, доверието, страстта и разбирането си към любимия човек. То не е като пренебрегване на собствените чувства, а надмогване над тях и съпреживяване на чувствата на партньора ни. Това ни сближава още повече и стимулира връзката ни.
Дълбоката страст и романтичния привкус на отношенията ни трябва непрекъснато да бъдат стимулирани и подхранвани. Без страст връзката между двама души трудно оцелява. За да я запазим, трябва да се научим да даваме щедро на човека до себе си. Да бъдем изобретателни, романтични, да споделяме чувствата и желанията си в спалнята и извън нея.