Трябва ли да доказваме любовта си?

Любовта като математика или изкуство

15.03.2013г. / 16 37ч.
Надежда Маринова
Снимка: outnow.ch

Снимка: outnow.ch

Любовта е неразгадаема загадка. От древността до наши дни се пише за нея – мъдри учени дават съвети. Препатили и опарили се от огъня й ни предупреждават за капаните й. Астролози ни подсказват къде са подводните й камъни, които може да пробият двуместната лодка. И все не можем да постигнем щастието докрай. Един от основните въпроси на „науката“, наречена „Любов“ е: „Трябва ли да доказваме любовта си?“. Мненията варират от единия до другия полюс.

Свързани статии

1. Не трябва, защото любовта не е математическа теорема и сложно уравнение с много неизвестни, което има няколко решения. Тогава какво биха правили хората, на които не им върви смятането!

2. Не бъркайте доказателствата със знаците на внимание. Те идват естествено, не се замисляш за тях. За тях не са нужни сложни планове и пресмятания. С китка цвете, подарък или романтична разходка и най-студената жена или мъж ще разберат, че са обичани.

3. Любовта не търпи егоисти. Ако обичаш, показваш знаците на внимание естествено, без да се напъваш.

4. Любовта се узнава по очите. Затова не са нужни никакви доказателства. Тя може само да се почувства. Когато някой го е грижа за теб, чете ти мислите, предугажда ти желанията – бъдете сигурни, че това е любов, дори да не сте получили любовно обяснение с писмо, SMS, имейл, в проза или стих.

5. И най-добрият майстор бижутер колкото и да шлифова един обикновен камък, няма да получи от него диамант. Любимият човек е твоят диамант в неговите многообразия. Ако обичаш някого, ти го обичаш по всяко време: когато спи, когато се ядосва, когато иска да се усамоти. Той винаги ти е скъп, мил и драг.

Любовта не е константна величина. Човек не може непрекъснато и винаги да се намира в една и съща емоция. Да приемем човека такъв, какъвто е, да му дадем свобода да бъде себе си – тогава никакви доказателства не са ни нужни.

Коментирай