Снимка: Sxc.hu
Разбитото сърце е като ято пеперуди. Малко му трябва, за да се наруши целостта му. На всекиго от нас се е случвало да му бъде разбито сърцето. Чувството, което усещаме в гърдите ни изгаря от мъка.
Дълбоко разстроени сме, защото се чувстваме отхвърлени. Боли ни, когато някой не е отговорил на чувствата ни или след дългогодишна връзка, когато сме силно привързани към половинката си.
Както влюбването и бракът, така и разбитото сърце преминава през няколко етапа или поне според психолога Felix Economakis. Те са: отричане, гняв, договаряне, депресия и след това приемане.
Отричане – когато отказваме да приемем, че вече не сме желани.
Гняв – тогава казваме тежки думи, отправяме заплахи, дори ставаме агресивни, отмъстителни.
Договаряне – опитваме се да се разберем с вътрешното си Аз, изясняваме неколкократно ситуацията, анализираме.
Депресия – може би тя действа най-дълго време.
Приемане – посрещаме ситуацията и сме готови за ново начало.
Когато преминаваме през всичките етапи, постоянно се питаме кога ще отшуми болката. Искани се този ад да свърши час по-скоро. Това колко време ще преживяваме една раздяла зависи от редица фактори.
Със сигурност на тези, които първи предприемат стъпка към раздялата сърцето не страда толкова, освен ако не е било наистина наранено и злоупотребено със самочувствието на човека.
Определено това е период, в който пренареждаме до някъде мислите и приоритетите си. Старите навици остават на заден план. Добре е да не се връщаме за определен период от време на места, в които знаем, че ще срещнем човека или места, които напомнят наши общи моменти. Това само ще ни разстрои.
Да избягваме алкохола като утеха. Тогава обикновено прибягваме до сърцераздирателни SMS-и, късни обаждания, от които няма смисъл.
Не бива да се самосъжаляваме и да се сравняваме с новата половинка на бившия/та ( ако има такава).
Когато сме депресирани, това се отразява на живота ни като цяло, на служебните задължения. Може би е добре да споделите с вашия началник на какво се дължи състоянието ви.
В такъв период трябва да бъдем обградени с близки и приятели, които да ни подкрепят. Да говорим за това, което чувстваме.
Вместо да се затваряме в себе си е добре да направим кратка почивка, да започнем някакво ново занимание, да отделим повече време за себе си.
Някои хора приемат разделите много по-лесно, но и при едните и при другите боли. От нас зависи колко време ще продължи тази болка, защото животът ни чака да го поемем с две ръце и да го изживеем пълноценно.